Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— В манастирите — казваше тя — се поправят много недостатъци, но също тъй се придобиват, стеснителни маниери. Отпуснете се и когато поздравявате гостите, правете го спокойно и без припряност.

Тези неща разваляха настроението на Фортуната, а стеснителността й растеше.

Мислеше си, че когато си бъде в собствената къща, ще се освободи от тая досадна опека, без да се кара с доня Лупе, разбира се, защото тя й се струваше много полезна жена, която знае много и й дава разумни съвети.

На Фортуната й досаждаха гостите, които според нея идваха само от любопитство. Доня Силвия не бе устояла на любопитството и се появи в къщата същия ден, в който годеницата излезе от манастира. На другия ден дойде Пакита Морехон, съпругата на Басилио Андрес де ла Каня, и двете се сториха на Фортуната дръзки и натрапчиви. Тяхната изтънченост й се видя предвзета, като на посредствени хора, които се мъчат да не изглеждат такива.

Гостите вежливо й честитяха сватбата. В очите им се четеше тази мисъл: „Ама че късмет извадихте!“ Съпругата на дон Басилио повтори посещението си и на другия ден. Беше облечена в зле скроени копринени парцали, като нескрито се перчеше. Тя много се разнежи; искаше да интимничи и хвалеше красотата на годеницата, един косвен начин да изрази недостатъците й в морала и порядъка.

Друго забележително посещение бе това на Хуан Пабло, който бе доволен от брат си. Доня Лупе и най-големият от братята Рубин не си говореха след караницата, която имаха при разпределянето на наследството. За голяма изненада на годеницата Хуан Пабло бе ласкав към нея. Би могло да се предположи, че се опитва да накара леля си да побеснее, като отдава благоволението си на лицето, за което тя беше казала толкова оскърбления. По време на посещението, което не бе кратко, Фортуната седеше на крайчеца на стола като недодялана, леко зашеметена и без да знае какво да каже, за да поддържа разговора с човек, който се изразяваше толкова добре. На сбогуване Хуан Пабло й стисна здраво ръцете, като й каза, че ще присъствува на сватбата.

После лелята и племенничката отидоха да видят съпружеската къща. Доня Лупе й показа един по един мебелите, като я накара да забележи колко са хубави и че разположението им, разпоредено от нея, не може да бъде по-сполучливо. Доня Лупе изказваше предварително мнението си за всяка част от къщата и за мебелите и разпределението им, тъй че Фортуната можеше да казва само: „Да… наистина…“

Вече късно следобед, когато се върнаха на улица „Раймундо Лулио“, те се заеха да подготвят някои неща за следващия ден. Максимилиано беше отишъл да покани някои приятели, а доня Лупе също излезе, като каза, че ще се върне преди свечеряване. Фортуната остана сама и се зае да прави някои незначителни поправки по роклята си от черен атлаз, с която трябваше да се премени на церемонията. В къщи остана само Папитос, която се измъкваше от кухнята, за да приседне до госпожицата, от чиято красота толкова се възхищаваше. Прическата й беше главната причина за захласването на момиченцето и то би дало един пръст от ръката си да може да я има. Седна до нея и не можеше да й се нагледа, като се изпълваше с радост, когато Фортуната го молеше да й помогне, макар и само за нещо най-незначително. В това време се похлопа на вратата; малката изтича да отвори и Фортуната силно се развълнува, когато видя да влиза в гостната Мъжкараната .

Чувството, което й вдъхваше тая жена в „Микаелас“, необяснимата смесица от ужас и притегляне, се появи в тоя миг в душата й с още по-голяма сила. Маурисия и вдъхваше страх и в същото време — тайнствена и непреодолима симпатия, сякаш й внушаваше мисълта за достойни за порицание и едновременно приятни на сърцето й неща. Погледна приятелката си, без да я заговори, а тя я приближи усмихната, сякаш искаше да й каже: „Ти най-малко очакваше да ме видиш тук сега…“

— Наистина ти ли си?…

И забеляза, че Маурисия носеше много хубави обувки от жълта кожа, привързани със сини връзки, завършващи с пискюли.

— И с какви хубави обувки!…

— А ти какво си мислеше?

После погледна лицето й. То беше много бледо; очите й изглеждаха по-големи и коварни, дебнещи от дълбоките си виолетови кухини под правите черни вежди. Носът й изглеждаше като от слонова кост, устата й по-стисната, а двете гънки, които я ограждаха, по-решителни. Цялото изражение на лицето й разкриваше меланхолия и дълбока замисленост; поне тъй предположи Фортуната, без да може да каже защо. Маурисия носеше голям нов шал, а на главата си — копринена кърпа на турскосини и яркочервени ивици, престилка на квадратчета и фуста от тартан 279 279 Вълнен шотландски плат. — Б.пр. , а в ръка — вързоп в кърпа, завързана за четирите краища.