Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Тези неща даряваха Фортуната с радост и надежда, като съживяваха чувството й за мир, ред и домашна ритмичност, което се беше зародило у нея. С помощта на разума тя подтикваше в тая насока своята собствена воля и се радваше, че ще има къща, име и чест.

Два дни преди излизането си тя се изповяда на отец Пинтадо — дълго пречистване, основен преглед на съвестта от най-далечно време. Подготовката бе като за изпит за степен и капеланът пое този случай с голяма загриженост и внимание. Там, където изповядващата се не можеше да стигне със своята искреност, стигаше изповедникът със своите изкусни въпроси. Той беше старо куче в тоя занаят. Тъй като се държеше естествено, изповедта приключи като разговор между приятели. Той й даде здрави и практични съвети; с нагледни примери, изпъстрени с хумор, и я накара да види гибелта, която грози човека, оставил се във властта на чувствата, и й нарисува предимствата на живот, сложил край на самонадеяността, разпуснатостта и желанията, отдаден на въздържание и скромност. Като слезе от висините на духа в областта на утилитарната философия, дон Леон доказа на своята изповядваща се, че доброто държане е всякога изгодно; че с времето злото, макар да поднася блясък и разкош, налага на човека известно наказание, без да чака това да стане в задгробния живот, който е неумолим. „Дайте си сметка — й каза той също, — че сте друга жена, все едно сте умряла и възкръснала в друг свят. Ако някой ден срещнете някъде хората, които в онзи минал живот са ви завлекли до гибел, представете си, че са призраци, сенки, тъй както го чувате, и дори не ги поглеждайте.“ Накрая й препоръча благоговение пред пресветата Богородица — като здравословно упражнение на духа и предразположение към добри постъпки. Изповядващата се остана много доволна и в деня, в който прие причастието, гледаше със спокойствие, каквото никога не беше имала.

Раздялата с монахините бе много трогателна. Фортуната избухна в плач. Дружките й Белен и Фелиса я разцелуваха, подариха й иконки и медальони и я увериха, че ще се молят за нея. Доня Манолита бе обхваната от завист и огорчение. Тя също щеше да излиза, тъй като престоят й там бе едно недоразумение; скоро трябваше да се изяснят нещата и мъжът й, оня негодник, щеше да дойде да й иска прошка и да я измъкне от тоя затвор. Сестра Марсела, сестра Антония, игуменката и останалите монахини се отнесоха много любезно с нея, като я уверяваха, че била от ония затворнички, които им създавали най-малко работа. Изпратиха я със съжаление, че си отива, но й честитиха сватбата и добрия край на нейното затворничество.

В приемната я чакаха Максимилиано и доня Лупе, които я прибраха и я отведоха с нает файтон. Беше предварително уговорено да я отведат у годеника, нещо наистина малко нередно; но тъй като тя нямаше роднини в Мадрид, а дори и познати, доня Лупе не видя по-добро решение на квартирния проблем. Сватбата щеше да стане в понеделник, на първи октомври, два дни след излизането й от манастира „Микаелас“

Госпожа Хауреги изпитваше неописуемата наслада на изтъкнат скулптор, на когото предават парче восък и му казват да го извае колкото може по-добре. Нейните схващания за образованието вече имаха на разположение един мек материал, над който да се трудят. От една дивачка в истинския смисъл на думата тя щеше да направи дама по свой образец и подобие. Трябваше да я научи на всичко — на маниери, на език, на поведение. Колкото по-оскъдно възпитание имаше ученичката, толкова повече се наслаждаваше учителката на перспективите и илюзиите на своя план. Същата оная сутрин, когато закусваха, тя вече има случай да започне да прилага своите поучения с толкова радост в душата, колкото и достойнство на лицето.

— Не се казва „ниди“, а „миди“. Дъще, трябва да привикнете полека-лека да говорите, както бог повелява.

Доня Лупе искаше Фортуната да я признае за водачка на нейните постъпки в морално и социално отношение; и още от първите мигове проявяваше нелишена от търпимост строгост, както подобава на професори, които знаят точно задълженията си.

Беше й определена стая в съседство със спалнята на госпожата, която и служеше за гардеробна. Там имаше толкова вехтории и толкова стари мебели, че гостенката едва можеше да се движи; но два дни се прекарваха всякак. През онези дни девойката се чувствуваше много неловко пред жената, която щеше да бъде нейна леля, защото тя не преставаше да я наставлява и поправя, и Фортуната рядко отваряше уста, без доня Лупе да й обърне внимание на нещо: било относно произношението, било относно начина на държане, като всякога се показваше властна, макар и със заучено благодушие.