Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Стига, стига… Не искам да те слушам.

— Аз пък знам_ _какво приказвам. За твое сведение, преди половин час говорих с него у една приятелка. Ако не паднеш в клопката, мисля, че ще се пръсне горкичкият… толкова е унесен по тебе.

— Жилището в съседство… отляво, като се влиза… моята — от тази страна… така че… Не ме подлудявай…

— Наела го е за негова сметка една, която наричат Сирила… Ти не я познаваш, аз — да. Също беше комисионерка на бижута и имаше пансион. Омъжена е за един, който бе от тайната полиция, а сега твоят господин я нае.

Фортуната почувствува, че се изчервява. Главата й гореше.

— Хайде де, всичко, туй са приказки… Мислиш ли, че ще повярвам на тия измишльотини?… Той хич не си и спомня за мене!… Нито пък трябва.

— Ти сама ще видиш. Ах, какво момче! Да го съжалиш, като го видиш… Лудо по тебе… и разкаяно за грозния номер, дето ти изиграл. Ако може да го поправи, ще го поправи… Повярвай ми, защото аз ти го казвам.

В това време влезе Папитос под предлог да попита нещо госпожата, но в същност от любопитство. Още щом я видя, Маурисия й се скара най-жестоко.

— Слушай, момиченце, не се ли пръждосаш, тогаз ще видиш.

Заплаши я с движение на ръката, предвещаващо силна плесница, ела глезлата й се възпротиви, като пищеше:

— Не ща пък… Вие какво? Тя ми е господарка…

Фортуната й каза:

— Папитос, иди в кухнята.

И хлапачката се подчини, макар и много неохотно.

— Ами аз… — продължи Фортуната, — ако е вярно, ще кажа на съпруга ми да наеме друга къща.

— Ще трябва да му кажеш причината.

— Ще му разкажа… какво пък.

— Хубавичък скандал ще вдигнеш… Това е, мила, ще ти заложат капана, където и да идеш, и пфу!… пак същото.

— Тогава… няма да се омъжа — каза годеницата вече крайно смутена.

— Ами! Колкото и глупава да искаш да бъдеш, няма да сториш това. Мислиш ли, че тоя късмет се пада всеки ден? Избий си го от главата. Омъжена можеш да вършиш каквото си искаш, като запазиш приличието за пред хората. Неомъжената жена е робиня — не може и да шавне. Която е омъжена, си позволява всичко.

Фортуната мълчеше и гледаше с блуждаещ поглед в пода, подпряла брадичка на ръката си.

— Какво гледаш? — каза Мъжкараната, като се навеждаше. — А! Друго копче… и това е черно, с три дупчици… Лош знак, мила. Това ще рече, че не се ли омъжиш, заслужаваш да те набият.

Като прибираше копчето, тя го погледна отблизо. Свечеряваше се и в гостната притъмняваше. Малко след това Фортуната виждаше само силуета на своята приятелка и жълтите й обувки. Започваше да я хваща страх, но не искаше Маурисия да си отиде, за да говори още и още на същата страшна тема.

— Казвам ти, че няма да се омъжа — повтори девойката, чувствувайки, че в душата й се възвръщаше ужасът от брака с младия Рубин.

И замислите, изградени с толкова труд в „Микаелас“, тутакси се объркаха. Онзи малък олтар, издигнат с упорити размишления и упражнения на разума, се пропукваше, сякаш земята се тресе под него.

— Жилището отляво… Значи… Все едно да съм продадена… Една врата тук, друга там…

— Както ти казвам — с едното краче в капана; остава само да сложиш и другото.

И наново прихна да се смее с онази дръзка откровеност, която се харесваше на Фортуната, и странно защо пробуждаше в душата й усещане за сладката порочност.

— Край, аз няма да се омъжа, няма пък да се омъжа, какво! — заяви годеницата, като стана и закрачи насам-натам, сякаш искаше с това движение да си даде сила, която й липсваше.

— Ако пак го кажеш… — добави Маурисия и направи шеговито заплашителен жест. — Мислиш ли, че такъв късмет се намира под път и над път? Стига, мила на венчило бият камбаните. В туй огледало други са петимни да се видят. И за да свършиш с това, мила, омъжи се и гледай да не паднеш в капана. Е, стани честна, каквито поне бог ни е създал… Слушай какво ти казвам, това е истината, мила, чистата истина.

Фортуната застана срещу приятелката си, а тя я накара пак да седне до нея.

— Това е, ще се омъжиш… защото твоето спасение е да се омъжиш. Иначе ще минаваш от ръка на ръка до края на света. Не ставай глупава; щом искаш да бъдеш честна, бъди , мила. Не бери грижа — има да опрат нож на гърлото ти, за да съгрешиш.

— Ами да — каза Фортуната, обнадеждавайки се, — какво ме засяга мен капанът? Щом аз не искам да падна…

— Разбира се. Другият там редом… ами гръм да го удари. Ти какво? Ти кажи „аз съм честна“ и толкова. След няколко дена ще кажеш на възлюбения си съпруг, че къщата не ти харесва, и ще наемете друга.