Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Не изпитвам обич — каза Фортуната, мъчейки се ясно да се изразява, — обич, разбирате ли, не изпитвам, но уважение, благодарност — да.

— Тъй че няма илюзия?

— Не, господине.

— Но съществува спокойно увлечение, което може да бъде начало на трайна дружба, онова чисто, разумно и улегнало чувство, което прави браковете щастливи.

Фортуната не посмя да отговори ясно. Струваше й се много това, което свещеникът предлагаше. Можеше да се приеме, ако се посъкратеше малко.

— Мога да го заобичам при дружбата.

— Отлично… Трябва да разберете едно: илюзията е чиста бъркотия, тя е за глупаците. Да се влюбиш в някое конте, защото има еди-какви си очи, защото има еди-какви си мустачки, стройно тяло и говори предвзето, това е присъщо на глупавите жени. Това не е обич, това е перверзия, порок, дъще моя. Истинската любов е духовна и единственият начин да обичаш е да се влюбиш в човек заради качествата на душата му. Съвременните жени са покварени от романите и от измислиците и фалшивите представи за любовта, които други жени им внушават. Лъжа и непристойно подстрекателство, което сатаната върши чрез посредничеството на поетите, писателите и други подобни безделници! Те ще ви кажат, че любовта и физическата красота са сестри, ще ви говорят за Гърция и за езическия натурализъм. Не обръщайте внимание на лъжата, дъще моя; не вярвайте на друга любов освен на духовната или на взаимната симпатия между две души…

Проститутката по-скоро отгатваше, отколкото разбираше думите му, които бяха противоположни на нейните чувства. Но тъй като бяха думи на учен, нямаше друг начин, освен да се съгласява. Виждайки, че се съгласява, той все повече се въодушевяваше и прибави с патос:

— Да поддържате друго нещо означава, че се отричате от католицизма и се връщате към митологията… Такива ми ти работи.

— Разбирам — отговори момичето, но вътре в себе си се питаше какво ли означава митология…

Този свещеник, утешител на съвести, който се смяташе лечител на сърцата, покварени от любовта, беше може би най-бездарният човек за тази служба, на която се беше посветил заради собствената си добродетел, безплодна и ледена, условие, твърде неблагоприятно, защото затваряше очите му към същността на човешката душа. Прилагаше апостолството си по еднообразни правила или пък чрез древни мисли от книги, написани от светци по негов вкус, и беше причинил големи щети на хората, повличайки наивни девици към самотата на манастира, уреждайки женитби между лица, които не се обичат, и най-после нарушавайки прекрасната хармония на страстите. Приличаше на лекарите, които изучават човешкото тяло по анатомически атлас. Имаше шарлатански рецепти за всичко и ги прилагаше твърде необмислено, като опустошаваше всичко, откъдето мине.

— Пред вид на това, дъще моя — прибави той самодоволно, — можете да се досетите, че една хубава жена може нежно да обикне грозен мъж. Истинската любов, вникнете в това и го запечатайте в сърцето си, е разбирателство между душите. Всичко останало е въображение, лудост.

Този израз направи силно впечатление на Фортуната.

— Кой обръща внимание на въображението? — продължи той, предоволен от ефекта, който предизвикваше. — Когато лудостта ви смути, не се предавайте, дъще. Ще обърнете ли внимание на случаен човек, който върви по улицата и говори безсмислени неща? Тъй че това е същото, същото. На въображението трябва да се гледа с презрение и да не се обръща внимание на това, което ни внушава. Разбирам, че вие поради лошия живот, който сте водили, и тъй като не сте имали около вас добри примери, няма да успеете да прогоните лудостта в кратък срок, но аз съм тук, за да ви уча. Тук съм и мисля, че зная какво държа в ръцете си… Да започнем. За да бъдете достойна съпруга на почтен човек, първото нещо, което трябва да направите, е да приемете религията, като започнете вътрешно да се изграждате…

— Да, господине — отговори скромно проститутката, която разбираше думите му за религията, но не и за вътрешното изграждане. За нея изграждане означаваше да се строят къщи.

— Добре. Ще ми се подчинявате ли и ще правите ли всичко, което ви заповядвам? — попита свещеникът с високомерна суета, позволена му от възвишената роля на лечител на сломени души.

— Да, господине.

— И как сме с християнското учение?

Каза го с тон на безочливо превъзходство, така, както някои лекари произнасят: „Да видим езика.“

— Аз… Уче… — отвърна каещата се, като трепереше — много съм зле, нищо не зная.