Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

След това усмихнат каза внезапно:

— Мога ли да изпуша една цигара?

— Да, господине, разбира се… — отвърна Фортуната, като очакваше резултата от това замисляне и търкане на ръцете.

— Значи така — заяви Николас сериозно, като дърпаше от цигарата. — Нямам смелост да ви хвърля по лошия път, или по-точно човеколюбието и длъжността, която изпълнявам, ми забраняват да го направя. Когато някой удавник се мъчи да се спаси, човешко ли е да го ритнеш от брега? Не, хуманността изисква да му подадеш ръка, за да се хване… Такива ми ти работи.

— Да, господине — забеляза Фортуната с признателност, — защото аз съм удав…

Искаше й се да каже удавница , но не посмя да произнесе толкова трудна дума и като я запази за друг случай, каза на себе си: „По-добре да не се бъркам където не трябва.“

— Необходимо ми е сега — прибави Рубин, гледайки дрехата по бедрата си и ръкомахайки като човек, чиито ръце трябва да бъдат свободни за някаква тежка работа — да видя ясно признаци на разкаяние и желание за редовен и почтен живот; необходимо ми е сега да чета в душата ви, в сърцето ви. Хайде сега. Откога не сте се изповядвали?

Блудницата почервеня, защото се срамуваше да каже, че не беше правила това от десет-дванадесет години. Най-после си призна.

— Отлично — каза Николас и приближи стола си към канапето, където седеше девойката. — Предупреждавам ви, че имам голям опит в това отношение. От пет години изповядвам и веднага всичко разбирам. Искам да кажа, че досега нито една жена не ме е излъгала.

Фортуната се изплаши и Николас още повече приближи стола си. Макар че бяха сами, някои неща трябваше да се говорят тихо.

— Хайде сега да видим кой беше първият? — попита свещеникът, повдигайки грубата си ръка към устата, защото едновременно с думите искаха да излязат и газове.

Тя разправи всичко за Хуанито Санта Крус по несвързан начин и срамежливо описа тъжната история.

— По-кратко. Зная подробностите така, както познавам катехизиса. Същият, който ви е обещал да се ожени за вас, и вие сте била толкова глупава да му повярвате. И един ден ви оставя неочаквано без средства и сама… Да, да, винаги едни и същи истории. След това сте опознали много мъже. Колко приблизително?

Фортуната погледна към тавана и наум пресметна.

— Трудно е да се каже… Трябва да са били…

Свещеникът се усмихна.

— Искам да кажа, с които сте имали интимен живот, мъже, с които сте живяла месец-два… такива ми ти работи… За кратките запознанства ще говорим по-късно.

— Сигурно са… — каза тя, като изживяваше един от лошите моменти в живота си.

— Хайде, не се страхувайте от техния брой.

— Сигурно са около… осем… Почакайте по-добре да си спомня.

— Достатъчно, едно и също е дали са били осем или дванадесет, или осемстотин и дванадесет. Отвращава ли ви споменът за тези постъпки?

— О, да, господине. Повярвайте, че…

— Че не можете дори и да го понасяте. Вярвам ви. Храбри мошеници! Но все пак кажете ми! Бихте ли подновили дружбата с някого от тях, ако ви помоли?

— С никого — каза Фортуната.

— Наистина ли? Помислете си добре.

От думите, които Фортуната каза след малко, проличаха честността и добрата вяра, с която се изповядваше:

— Само с един… но какво говоря… Не, не може и…

— Оставете сега дали може, или не може да стане… Този мъж, искам да кажа, това изключение от вашето отвращение, е първият, тъй нареченият дон Хуанито. Няма нужда да ми отговаряте. Тези истории ги зная на пръсти. Не знаете ли, дъще моя, че пет години съм изповядвал разкаялите се от Толедо?

— Не, не, това не може да се случи. Той е женен, много е щастлив и не си спомня за мене.

— Именно, именно… Но ще признаете ли най-после, че той е единственият човек, когото силно обичате, единственият, към когото изпитвате любов, и това нещо, тази глупост, която вие, жените…

— Единственият…

— А останалите гръм да ги удари…

— Останалите не ме интересуват.

— А моят брат?… Такива ми ти работи.

Внезапният въпрос зашемети каещата се. Не го очакваше, нито пък си спомняше за бедния Макси в този миг. Тъй като беше напълно искрена, не помисли да скрива истината. Освен това този свещеник й изглеждаше много хитър и ако го излъжеше, той щеше да улови измамата.

— Брат ви също не обичам.

— Отлично — каза свещеничето, приближавайки стола си колкото се може по-близо до нея.

За да не си помисли някой заядлив читател нещо лошо по повод внезапните приближавания на стола на Николас Рубин до неговата събеседница, налага се да съобщим веднъж завинаги, че той беше човек със здрава закалка, или по-точно казано — с непреклонна. Женската хубост не го вълнуваше или го вълнуваше така, че неговата чистота не се накърняваше. Привличаше го друга плът, например телешкото месо и най-вече свинското, във вид на хубава шунка, котлети или добре приготвена рибица с грах. Очите му по-скоро щяха ла проследят свински бут, отколкото женско бедро, колкото и сочно да беше то; и най-хубавата фуста за него беше онази, която даваше име на яхнията 264 264 Игра на думи. Falda (исп.) — пола и окачено на кука месо. — Б.пр. . Хвалеше се с безапетитие към жените, превръщайки го в прекрасна добродетел, но не трябваше да си играе с дявола в своето тържествуване. Настойчивото приближаване на стола беше самонадеян навик, придобит от тайния изправителен дом.