Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Думите бяха изречени с простота и нежност. Това беше една от неговите най-добри и проверени рецепти и той я произнасяше с убедителен тон, който правеше силно впечатление на неопитните хора, към които се обръщаше. Фортуната така се развълнува, че едва не се разплака. Беше благодарна за вниманието, което й оказваше този добродушен апостол на Христа. И всичко това без мъмрене, без насилие, отнасяше се към нея така, както някой най-добър пастир би се отнесъл към най-любимата си овца. Въпреки прекрасното благоразположение на духа й, нещастницата малко се колебаеше. От една страна, уединението, тихият и християнски живот в манастира я съблазняваха. Може би пък там раната на сърцето й напълно ще заздравее! Трябваше поне да опита. От друга страна, се ужасяваше от непознатото, от монахините… Какви ли бяха те? Как щяха да се отнасят с нея? Но Николас прогони страховете й, като й обясни, че това били най-снизходителните и ласкави госпожи, които могат да се срещнат. Очите на проститутката се напълниха със сълзи и тя си размисли как от леко момиче ще се превърне в госпожа, въображението й — освободено от бурена, който го погубваше, съзнанието й — обикновено, разсъдъкът й — озарен от хилядите красиви неща, които щеше да научи. Същото въображение, за което учителят беше споменал преди това, възпламени ентусиазма в душата й, като й вдъхна самоувереността, че ще стане друга жена.

— Но, да… да… искам да вляза в „Микаелас“ — потвърди тя.

— Е, добре тогава, пречистването ни зове! Виждате ли как се разбрахме! — каза весело свещеникът, като стана. — Отегчен от дългия спор, казах на брат ми: „Ако твоята страст е толкова силна, че не можеш да й устоиш, остави делото в мои ръце, глупчо, и аз ще го уредя… Та нали това ми е работата, затова съм създаден и друго не знам да върша… За какво друго ще съм полезен, ако не оправям подобни заплетени истории?“

Горделивостта му се процеждаше през порите като пот, очите му блестяха. Взе па̀лицата си и каза:

— Пак ще дойда. Ще поговоря с брат ми и с леля ми. Вашето съгласие да приемете всичко, което ви предлага един беден свещеник, полага здрава основа на спогодбата.

Когато на сбогуване той й подаде ръката си, тя я целуна. Последните думи бяха за лошото време, за възможността му да остане в Мадрид само две седмици и най-после за това, че Максимилиано имаше мигрена.

— Това е семейна болест. Аз също страдам, но в момента усещам силна болка в стомаха… Слабост, казват, че е от слабост. Трябва да се храня често и по малко… Такива ми ти работи. Резултат от прекалена работа… Какво да правя? Щом часът наближи, сякаш някакво кученце започва да ме хапе… И ако не хвърля нещо на осъдения ми на мъки стомах, умирам от болки.

— Ако искате… почакайте… аз… — каза Фортуната, като мислено провери бедния си запас от провизии.

— Недейте, бедно създание. Само това остава… Мислите, че не мога да мина и без това ли? Не, на мене нищо не ми е вкусно, поглъщам всичко с отвращение, но ми става добре, чувствувам се добре…

— Ако искате… ще донеса… Нямам в къщи, но ще сляза до магазина…

— Оставете… дори на шега не ми казвайте това… Хайде, сбогом, сбогом… И се пазете, пазете се много, че върлува пневмония.

Свещеникът излезе и отиде в къщата на един приятел, където обикновено в този критичен час му поднасяха „лекарство“ за слабия му стомах.

През нощта на този паметен ден, когато мигрената премина, Макси узна, че неговият брат е ходил на улица „Пелайо“ и че впечатлението му „не е лошо“, според изявлението на самия свещеник. Той отдаваше голямо значение на своето апостолство и когато му паднеше в ръцете някое от тези създания за духовно въздействие, преувеличаваше опасностите и трудностите, за да придаде по-голяма стойност на победата си. Макси изгаряше от нетърпение, но не можеше да научи от Николас нищо съществено. „Ще видим… Това не е шега… Започнал съм… Не е лошо тестото, но трябва здраво да се обработва… Такива ми ти работи… Трябва да се отбивам там… Необходимо е търпение. Впрочем ти какво мислиш?“ Бедното момче не можеше да дочака мига, в който сам щеше да узнае от нея подробностите за разговора. Към десет часа Фортуната го видя да влиза блед като свещ, преодолял пристъпа на мигрената, но отпаднал, с шум в ушите и с виене на свят. Хвърли се на канапето и приятелката му го зави с одеяло. Сложи му възглавница и едновременно с това задоволяваше любопитството му, като набързо му разказвате всичко.