Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Идеята да я изпратят в манастир, за да се пречисти, се стори на Макси прекрасно доказателство за великия катехизисен талант на брат му. Подобно нещо и на него му беше хрумнало, но не знаеше как да го формулира. Какъв забележителен човек беше Николас! Да му дойде наум такова нещо! Преобразена от религията, Фортуната щеше да се върне в обществото чиста като сълза и кой би се осмелил тогава да се усъмни в нейната почтеност? Духът на седмачето, разбушувал се от страстта като развълнувано от ураган море, се мяташе насам-натам, вълнувайки се от всяка идея, която му се изпречваше. Хрумна му мисълта за религията, повлече го към себе си и го заля с буйна и студена вълна. Религията, колко, хубаво нещо! А той дори и не бе се досетил за това. Не беше от глупост, а от разсеяност. Наистина беше много разсеян. И любовницата му, която по-скоро беше негова годеница, му се видя с бляскав ореол и божествени одежди. Струваше му се, че любовта, която тя му вдъхваше, щеше още да се пречисти, да стане по-нежна, подобна на любовта на Данте към Беатриче или на Петрарка към Лаура, образци на най-нежната обич.

Максимилиано никога не е бил дълбоко вярващ, но в този миг в съзнанието му нахлу особена милостива жар, желание да се довери на Христос или на пресветата Троица, или на който и да е светец, защото не знаеше какво става с него. Любовта го водеше към религията, както би го водила и към безбожието, ако нещата тръгнеха по друг начин. Толкова съвършен му се струваше замисълът на брат му, че възхищението му причини болка в главата, макар и лека. Като разтриваше с пръсти лявата си вежда, той заговори на Фортуната колко добри са сигурно монахините в „Микаелас“, колко хубав е сигурно манастирът, говореше за ценните и полезни неща, които тя щеше да научи, как чрез молитви щеше да разчупи горчивата черупка и да се превърне в госпожа. Да, в почтена госпожа.

Щеше да има и друго, но…

Неговият ентусиазъм се предаде и на Фортуната. Религията! Тя също не бе мислила за това. Да не се сети за толкова обикновено нещо! За нея пречистването беше невероятно чудо, в което вярваше, все едно да превърнеш водата във вино или с четири риби да нахраниш четиридесет апостоли.

— Кажи ми — попита тя Макси, понеже си спомни, че беше красива. — Ще ми сложат ли бял воал?

— Навярно — отвърна той сериозно. — Не мога да ти кажа със сигурност, но това е лесно.

Фортуната взе един шал и като го наметна на главата си, отиде да се види в огледалото. Но веднага си спомни, че физическата красота при новото положение няма стойност и че в случая по-важна и ценна бе красотата на душата. Като се взираше в бледото лице на Макси, тя установи, че моралните ценности на младежа започваха да прозират по лицето му, придавайки му известен чар. Забеляза коренна промяна в тълкуването на нещата. „Кой знае — каза си тя — какво ще последва от продължителното ми общуване с монахините, от молитвите и от непрекъснатата охрана! Сигурно неусетно ще се променя. Давам си сметка за хубавото, което може да ми се случи, за да се изтрие лошото, което претърпях. Човек се страхува от най-лошото нещо на света и си казва: «Никога няма да стигна дотам, а ако стигна — пак няма да повярвам.» И с доброто е същото. Казваш си: «Няма да ми се случи и без да усетиш, се намираш при него.»“

Максимилиано остана да обядва, но болката в стомаха и липсата на апетит го принуждаваха разумно да се въздържа. Тя яде с апетит, защото сутринта беше работила много, а и беше възбудена и доволна. По този повод Максимилиано сподели колко много яде брат му. Това разочарова малко Фортуната, която глупаво погледна любовника си, преди да сложи нова хапка в устата си. Тя вярваше, че начетените и добродетелни свещеници трябва поне малко да знаят ползата от сапуна и водата и че се хранят с безсолни храни.

През цялото време разговаряха за отиването в манастира и за всичко, което беше свързано с материалните въпроси на бъдещото им съществуване.

— При подялбата — каза с известен патос Максимилиано — ми се паднаха селски чифлици. Леля ми се разсърди, защото искаше да взема парите в брой, но аз не съм съгласен с нея, предпочитам недвижими имоти.

Фортуната с кимване на глава потвърди мнението му; не разбираше какво означава думата недвижими, но не искаше и да го попита. По-късно, когато Макси й говореше за маслиновите горички и лозя, разбра, че недвижими е все едно да кажеш дървета. Тя също предпочиташе имения на село пред всички други богатства. Когато любовникът й си отиде, замисли се за богатството му, за маслиновите и дъбовите горички, за асмите и дъбравите, които се бяха набили в главата й и не й позволиха да заспи до късно, премисляйки още веднъж решението си да стане порядъчна.