Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Не им оставаше нищо друго освен да работят и Хуан Пабло започна да търси прехраната си. Той мразеше до такава степен златарските магазини, че когато минаваше покрай някой от тях, сякаш го хващаше мигрената. Захвана се с търговия на риба, свързвайки се с някакъв тип, който я получаваше на комисионна. Продаваха на едро прясна риба в кошчета или бъчви с маринована риба на самата гара или на „Пласа де ла Себада“; но още в първите месеци възникнаха такива разногласия със съдружника, че Хуан Пабло напусна рибарството и стана търговски пътник. Няколко години кръстосва по железниците със своите кутии с мостри. От Барселона до Улева 232 232 Пристанищен град на югозападния бряг на Испания. — Б.пр. и от Понтеведра 233 233 Пристанищен град на северозападния бряг на Испания. — Б.пр. до Алмерия 234 234 Пристанищен град на югоизточния бряг на Испания. — Б.пр. не остана кътче, което той да не посети, като се застояваше в Мадрид колкото се може повече. Работи филцови шапки, обуща при Солдевиля и щедро разпръсна по целия полуостров различни търговски артикули, както се разпръсква върху хартия ситен пясък за попиване. Друг път разнасяше шоколади, кърпички и народни шалове, консерви, молитвеници и дори клечки за зъби. Заради усърдието и честността му и за точността, с която изпращаше събраните суми, неговите упълномощители го ценяха много. Но кой знае какво правеше, че винаги беше беден като църковна мишка и с престорен песимизъм се оплакваше от злочестата си съдба. Всичките му печалби се изплъзваха между пръстите, посещаваше много често кафенетата по време на почивка, черпеше без мярка приятелите си и си гледаше колкото се може повече живота в селищата, които посещаваше. Гибелните резултати на тази система той наричаше да се родиш без късмет . Самата разнородност и множеството стоки, с които посредничеше, снижиха скоро резултатите от неговите пътувания и някои фирми започнаха да не му се доверяват; а отегченият търговски пътник, винаги в лошо настроение, проклинайки и ругаейки дребните търговци, се стремеше към промяна в живота си и по-доходно и почтено занимание.

Паметен ден за Хуан Пабло бе онзи, в който срещна в църквата „Сан Исидро“ един свой приятел от детинство. Приятелят му беше депутат от ония, които наричаха cimbros 235 235 Т.е. варвари. — Б.пр. , и Хуан Пабло, който беше много сладкодумен човек, преувеличи пред него отегчението си от търговския живот и готовността си за административна работа тъй, че другият му повярва и го направи чиновник. На следващия месец Рубин стана полицейски инспектор в не знам коя си провинция. Но неговата подла звезда го беше белязала — на третия месец политическата обстановка се промени и нашият Рубин бе уволнен. Беше вкусил от номенклатурния порцион и вече можеше да бъде само чиновник или просител. Не зная какво се крие в това, но, изглежда, дори и уволнението е горчива наслада за някои натури, защото вълнението от търсенето на служба им придава сила и бодрост и затова мнозина сякаш умират в деня, в който ги назначават. Възбудимостта им дава живот, а рязкото успокоение ги убива. Хуан Пабло изпитваше неописуемо наслаждение да отиде в кафене, да злослови срещу правителството, да ускорява назначенията, да обикаля по министерствата, да дебне покровителя си по ъглите на губернаторството или на излизане от парламента, да направи скок и да се хвърли отгоре му, когато го видеше да идва. Най-сетне заповедта излезе. Но, дявол да го вземе, проклетата съдба продължаваше да го преследва, защото всички служби, които му предлагаха, бяха измежду най-противните, които човек може да си представи. Ако не беше нещо в тайната полиция, то биваше свързано със затвори или каторги.

Междувременно той се грижеше за по-малкия си брат, към когото изпитваше нежност, смесена със съжаление поради продължителните боледувания, от които бедното момче страдаше. Като навърши двадесет години, то малко укрепна, макар че винаги си имаше леки неразположения, а като го видя позасилен, Хуан Пабло реши да му даде професия, за да не се провали, както се провали той поради това, че нямаше кой твърдо да го ръководи във възрастта, в която се решава бъдещето на хората. Своето нещастие най-големият от братята Рубин отдаваше на несъответствието между вродените му способности и възможността за изявата им. „О, ако моят баща ми беше дал професия — мислеше той, — сега щях да бъда нещо в тоя свят!…“

Не закъсня и новият удар, понеже, когато мечтаеше за повишение, още веднъж му изядоха хляба. И ето че нашият човек се разхожда из Мадрид с ръце в джобовете или глупаво изчаква да се изнизват часовете в това или онова кафене. В разговори за положението, все за положението, за войната и за това, колко са безчестни, непочтени и чудовищни испанските политици! С тях трябва твърдо да се действува! Така изливат душата си повърхностните и буйните характери. И тоя път нямаше надежда за Хуан Пабло, защото неговите, които той толкова надуто наричаше „моите“, бяха свалени, а в бюрократичните сфери имаше това, дето му викат ще играе цепеница по гърба ти . Понякога нещастният уволнен чиновник проучваше съвестта си и се учудваше, че не намира в нея нищо, с което категорично да обоснове политическата си принадлежност. Защото фикс-идеи… — дал бог; беше чел много малко и подхранваше интелигентността си с онова, което слушаше в кафенетата и което пишеха вестниците. Не знаеше точно либерал ли е или не е и с най-голяма безцеремонност наричаше „доктринер“ когото и да е, без да знае какво точно означава думата. Ту усещаше в духа си, без да знае сам защо, безумен ентусиазъм на темата правата на човека, ту душата му се обливаше с наслада, когато чуеше да се говори, че правителството щяло да протака много въпросните права и накрая да ги прати по дяволите.