Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Федерико Руис, който преди години имаше манията да пише статии за „Тъмните, но несъмнени следи на израелската раса в съвременна Испания“ (от които статии издателите на списанието направиха безплатна листовка), твърдеше, че фамилното име на Рубин е еврейско и е било използувано от някои покатоличени евреи, останали тук след изселването. На улица „Миланесес“, на улица „Месон де Паньос“ и на „Платериас“ се бяха приютили различни семейства на бивши богоубийци 228 228 Евреи. — Б.пр. , чиито последни издънки бяха стигнали до нас вече без физиономичен и етнографски характер . Тъй пишеше плодовитият публицист и отделяше половин статия, за да докаже, че истинското име на Рубин е Рубен. Тъй като никой не му противоречеше, той се впускаше да доказва всичко, което му скимне, с тая съвестност и с тоя честен ентусиазъм, дето някои днешни мъдреци влагат в ерудирани трудове, които читателите не четат и за които издателите не плащат. Просто не ги публикуват. Не бих искал да се бъркам, но ми се струва, че цялото онова юдейство на моя приятел беше просто резултат на хрема в мозъка. И той изхвърлеше досадните секрети, както много други правят това според времето и обстоятелствата. Известно ми е, че дон Николас Рубин, последен собственик на споменатия магазин, беше стар християнин и че дори и през ум не му е минавало, че неговите деди са фарисеи с опашки или носести палачи, от ония, които се появяват в пасосите 229 229 Пасо — (исп.) — представяне на страстите Христови в улично шествие през Страстната седмица. — Б.пр. през Страстната седмица.

Смъртта на този дон Николас Рубин и кончината на магазина съвпаднаха. Открай време дълговете подриваха фирмата и тя се крепеше на личното уважение, което кредиторите изпитваха към нейния собственик. Причината за краха, според мнението на всички приятели на фамилията, бе лошото поведение на съпругата на Николас Рубин, скандална жена, която живееше в несвойствен за класата й лукс и с това даде повод да се говори за нейните увлечения и интриги. Различни и необясними редувания имаше и в този брак, който, още щом беше сключен, фактически бе разтрогнат, а съпругът минаваше от най-варварските мъчения към най-срамната търпимост. Пет пъти гони от къщи жена си и толкова пъти я прие отново, след като плащаше всичките й дългове. Говорят, че Максимилиано Льоренте била хубава жена и обичала да се харесва на тия, които не ги свърта в прозаичната теснота на един дюкян. Бог си я прибра през 1867, а на следната година пресели във вечността бедния Николас Рубин, свършил от спукване на разширени вени, като остави на децата си в наследство само омразната семейна и търговска репутация и един огромен дълг, който трудно можа да бъде заплатен от запасите на магазина. Кредиторите отнесоха всичко, дори и рафтовете, които послужиха само за дърва за горене. Те бяха от времето на херцог Оливарес 230 230 Гаспар де Гусман, граф-херцог Оливарес (1587–1645), испански държавник, министър на Филип IV. — Б.пр. .

Тоя несретен търговец имаше трима сина. Обърнете внимание на имената им и на годините, на които бяха, когато умря баща им:

Хуан Пабло — двадесет и четири годишен;

Николас — двадесет и пет;

Максимилиано — деветнадесет.

Никой от тримата не приличаше на другите двама по лице, нито по телосложение и само при много добро желание се откриваше семейната им прилика. От тези различия в лицата на тримата дойде без съмнение злата мълва, че въпросните синове са от различни бащи. Може да беше клевета, а може и да не беше; но трябва да се каже, пък читателят да си съставя мнение. Имаха нещо общо, както си спомням сега, и то беше, че всички страдаха от силни и много досадни мигрени. Хуан Пабло беше хубав, симпатичен и много добре сложен, висок на ръст, приятен и разговорлив, с буден и гъвкав ум. Николас беше недодялан, простоват, с яркочервено и надупчено като сито от шарката лице и толкова космато, че се подаваха кичури от носа и ушите му. Максимилиано беше рахитичен, жалък и апатичен по натура, напълно лишен от личен чар. Сякаш се беше родил в седмия месец, а после са го отгледали с биберон и коза.

Когато умря бащата на тези трима момци, Николас, или косматият (за да ги различаваме) отиде да живее в Толедо с чичо си дон Матео Сакария Льоренте, капелан в „Благородните девици“, който натика племенника си в семинарията и го направи свещеник; Хуан Пабло и Максимилиано отидоха да живеят при леля си от бащина страна, доня Гуадалупе Рубин, вдовица Хауреги, позната просто като доня Лупе де лос Павос, която живя най-напред в квартала Саламанка, а след това в Чамбери, жена с такива качества, че напълно заслужава цялото внимание, което ще й посветя по-нататък. В едно село в Ла Алкария 231 231 Планинска област на десетина километра източно от Мадрид. — Б.пр. братята Рубин имаха една леля от майчина страна, вдовица, без деца и богата; ала тъй като тя прашеше от здраве, наследството от тази сеньора беше само една далечна надежда.