Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

И не беше възможно повече да се обясняват, защото вечеринката се заплете и дойдоха и други приятели, които започнаха да се смеят и да се шегуват, като вземаха на подбив Федерико Руис с неговите замъци, питаха го сериозно дали ги е изучил всичките, без да му убягва някой от сметката. След това в разговора дойде ред на политиката. Хасинта беше отчаяна, а в миговете, когато можеше да размени някоя дума със свекърва си, Барбарита правеше много тъжна физиономия и казваше: „Лоша работа, дъще, лоша работа.“

Вечерта — отново сътрапезници, а после — вечеринка и много хора. Това мъчение продължи до дванадесет часа. Най-сетне си отидоха един по един. Хасинта би ги изгонила, като отвори всички прозорци и ги отпъжда със салфетка, както се пъдят мухи. Когато съпругът й и тя останаха сами, домът й се стори рай; но вълненията й бяха толкова големи, че тя не можеше да се наслади на нежното уединение. Сами в спалнята! Най-сетне…

Хуан хвана жена си, сякаш тя бе кукла, и й каза:

— Душко моя, твоите чувства са ангелски, но твоят разум, витаещ в облаците, се оставя да бъде заблуден. Излъгали са те; много здраво са те метнали.

— За бога, не ми говори тъй — измърмори Хасинта след известна пауза, в която понечи да заговори, ала не можа.

— Ако още в началото беше говорила с мен… — добави много нежно Дофина. — Но ето резултатът на твоите потайности… Ах, тия жени! Всички те имат по един роман в главата си, а когато онова, което си въобразяват, не се случи в живота, както най-често става, изкарват на бял свят своето малко съчинение…

Нещастницата беше толкова объркана, че не знаеше какво да рече:

— Тоя Хосе Искиердо…

— Той е мошеник. Измамил те е по най-шегаджийския начин… Само ти, която си самата невинност, можеш да паднеш в толкова хлабаво оплетени мрежи… Това, което ме плаши, е, че Искиердо е могъл да има идеи… Той е толкова глупав, ама толкова глупав, че в главата му не може да се побере подобна изобретателност. Такова говедо е, че изглежда честен, без да е такъв. Не, не е измислил той тая остроумна измама. Или много се лъжа, или това е излязло от главата на един романист, който се прехранва с боб.

— Бедният Идо е неспособен…

— Да лъже съзнателно, това да. Но не се съмнявай. Първоначалната идея, че това дете е мое, трябва да е била негова. Възприел я е като подозрение, като вдъхновение на художник, страдащ от газове, а другият си е казал: „Стой, ще падне печалба.“ Това на Платон няма да му хрумне; в това съм сигурен.

Хасинта, смазана, искаше на всяка цена да брани своята натрапчива идея.

— Хуанин е твой син, не го отричай — отвърна тя през плач.

— Кълна ти се, че не е… Как искаш да ти се закълна?… Ах, боже мой! Сега се сещам, че това клето дете е синът на заварената дъщеря на Искиердо. Горката Николаса! Умря при раждане. Беше прекрасно момиче. Нейното дете, с три месеца разлика, е на същата възраст, на която би било моето, ако беше живо.

— Ако беше живо!

— Ако беше живо… да… Сега виждаш как ясно ти го казвам. Това ще рече, че не е живо.

— Никога не си ми говорил за това — заяви Хасинта строго. — Последното, което ми разказа, беше… отде да знам… Не обичам да си спомням тия неща. Но ми идват наум против волята ми. „Не я видях вече, не узнах повече нищо за нея; опитах се да й помогна, а не можах да я намеря.“ Хайде, не ми ли каза така?

— Да, и беше истина, чистата истина. Но по-нататък има друг епизод, за който никога не съм ти говорил, защото нямаше какво да се говори. Когато се случи, бяхме вече женени от една година; живеехме в мир и сговор… Има някои неща, които не бива да се казват на една съпруга. Колкото и дискретна и благоразумна да е една жена, а ти си такава, винаги ще обърка нещо в такива случаи; защото не си дава сметка за обстоятелствата, нито се замисля над подбудите на действията. Тогава замълчах и твърдо вярвах, че съм направил добре, като замълчах. Онова, което стана, не е благоприятно за мен. Можех да ти го кажа; ами ако го изтълкуваш зле? Сега дойде моментът да ти го разкажа и ще видим какво мнение ще си съставиш. Със сигурност мога да те уверя, че вече няма нищо друго. Това, дето ще ти го кажа сега, е последният епизод от една история, която ти разказах на части. И край. Въпросът е приключен. Но е късно, мила моя, ще си легнем, ще се наспим и утре…

— Не, не, не — извика Хасинта, по-скоро ядосана, отколкото нетърпелива. — Още сега… Мислиш ли, че мога да заспя в това състояние?

— А пък аз си лягам, момичето ми — каза Дофина, готвейки се да го направи. — Да не мислиш, че ще ти разкрия нещо, от което ще ти се изправят косите? Нищо особено! Ще ти го разкажа, защото то доказва, че са те измамили. Виждам, че правиш мрачна физиономия. Ако случаят не беше доста тъжен, бих ти казал да се смееш… Ще се убедиш напълно!… И не се притеснявай заради гафа, мила. Ето какво вършат хората от прекалена доброта. Ангелите, тъй като са свикнали да летят, се спъват на всяка крачка, когато ходят по земята.