Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Гледай ти, какво нещастие! — повтори госпожа Санта Крус, като въздъхна дълбоко. — Дюкяните са затворени днес!… Защото трябва да му се купят дрешки, много дрешки… У Собрино има едни цветни чорапи и едни плетени костюмчета, които са същинска прелест… Ангелче, ела при бабка си. Ах, хитрецът му с хитрец, вече знае какво си сторила за него и само тебе иска.

— То се знае… — забеляза Хасинта с гордост. — Ама не, той е добър, нали. И обича и бабка си, нали?

Като си тръгнаха, и едната, и другата вървяха по улицата съвсем объркани. Реченото-речено — същата нощ и двете щяха да говорят със съпрузите си.

Същия ден, който бе двадесет и пети, се даде голяма вечеря и Хуанито се оттегли рано от масата много изтощен от главоболие. Жена му нищо не се реши да му каже, като си запази правото за следващия ден. Тъй хубаво беше приготвила цялата си реч, че се надяваше да я произнесе наведнъж, без ни най-малко да се запъне и без да се обърка. На двадесет и шести сутринта дон Балдомеро влезе в стаята на сина си, когато той току-що беше станал, и двамата останаха затворени там около половин час. Двете дами чакаха нетърпеливо в будоара резултата от разговора, а впечатленията на Барбарита не бяха никак обнадеждаващи:

— Дъще, Балдомеро не ми се струва много благосклонен. Казва, че трябва да се докаже… нали виждаш, да се докаже; и че туй с приликата било наша заблуда… Да видим какво ще каже Хуан.

Толкова нетърпеливи бяха и двете, че се приближиха до вратата на спалнята, за да видят дали не ще уловят някоя сричка от онова, което говореха бащата и синът. Но нищо не се долавяше. Разговорът беше спокоен и понякога Хуан като че ли се смееше. Но бог беше пожелал да не могат да излязат от жестокото съмнение толкова скоро, колкото им се искаше. Сякаш самият демон направи тъй, че в момента, в който дон Балдомеро излизаше от стаята на сина си, в кабинета се появиха Вилялонга и Федерико Руис. Първият се впусна да говори на Санта Крус за заемите, които правел на хазната със свои и чужди пари, като получавал сто процента печалба за няколко месеца, а вторият се вмъкна безцеремонно в стаята на Дофина. Хасинта не успя да говори със съпруга си; но много се изненада, като го видя засмян. Изненада я и лукавият и малко присмехулен поглед, който той и хвърли.

Всички отидоха да закусват, а тайнствеността си оставаше. Хасинта разказва, че никога, както тогава, не й се е искало да набие човек, да го стъпче на земята. Щеше й се да разкъса Федерико Руис, чийто несъществен и досаден като бръмчене на стършел брътвеж заставаше между нея и съпруга й. По онова време проклетникът беше луд на тема замъци; правеше издирвания на всички съществуващи в Испания, повече или по-малко разрушени, за да напише едно голямо хералдично, археологично и сантиментално произведение за крепостите, което, даже и добре да беше написано, нямаше за нищо да послужи. Досаждаше до бога с превземките си дали тези или онези развалини са византийски, в стил мудехар или ломбардски с мосарабско 219 219 Присъщо за испанци, покорени от араби. — Б.пр. влияние и с романски профили. „Ох, замъкът в Кока 220 220 Кока, Турегано — старинни села в Испания. — Б.пр. ! Ами оня в Турегано?… Но никой от тях не може да се мери с тия на Биерсо 221 221 Област в западната част на провинция Леон. — Б.пр. … Ах, Биерсо!… Богатството на тая област е смайващо“. После се оказваше, че въпросното богатство е било от разрушени стени, от изгнили стрехи и от крепости, които се рушаха камък по камък. Той подбелваше очи със скръстени ръце и вдигаше рамене до ушите си, за да каже: „Има един прозорец в замъка в Понферада 222 222 Град в Испания (Леон) с готически замък. — Б.пр. , който… абе… не мога да ти опиша какво представлява…“ Човек би помислил, че през въпросния прозорец се вижда всевишният и цялото царство небесно. „По дяволите тоя прозорец — мислеше си Хасинта, която се чувствуваше неразположена от закуската. — Наистина би ми харесал, ако послужеше да те изхвърля през него на улицата с всички твои проклети замъци.“

Вилялонга и дон Балдомеро не обръщаха ни най-малко внимание на ентусиазма на своя непоносим приятел, а се занимаваха с по-съществени неща.

— Защото, представете си… директорът на хазната приема консолидирания заем, който е по тринадесет, и издава разписка за цялата номинална стойност… с лихва от дванадесет на сто. Вие събирайте данни…

— Това е скандално… Бедната страна!

Хуанито и жена му се видяха за миг сами и успяха да си кажат няколко думи. Хасинта понечи да му зададе един вече готов въпрос, но той я изпревари, като я смрази с тази жестока фраза, казана с нежен тон: „Дете, ела тук, значи дечица си имаме?“