Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Барбарита също изглеждаше добре. От мястото си на края на масата Еступиня я стрелкаше с поглед, щом тръгнеха от уста на уста хвалебствията за тъй вкусните блюда и за нечуваното разнообразие от риби. Великият Росини , когато не гледаше към своя идол, бъбреше без отдих и полугласно със съседите си, обръщайки неспокойно профила си на папагал на всички страни.

На вечерята не се случи нищо достойно за разказване. Всичко бе безоблачна радост и добър апетит без никаква безвкусица. Хитрецът Дофин караше Апариси и Руис да пият, за да се напият, защото и единият, и другият имаха много забавно пиянство. И най-сетне постигна с шампанското онова, което не беше сторил с хереса. Щом се напиеше, Апариси проявяваше възторжен ентусиазъм към националните бележитости. Неговите посръбвания винаги биваха големи излияния на патриотични сълзи, тъй като той казваше всичко през плач. Вдигна тост за героите от Трафалгар 211 211 Нос в Испания на северозапад от Гибралтарския проток, свързан с победата на адмирал Нелсън през 1805 г. над обединените флоти на Испания и Франция. — Б.пр. , за героите от Каляо 212 212 Главно морско пристанище на Перу, обстрелвано от испанската флота под командуването на Мендес Нунес (1866 г.) — Б.пр. и за много други морски герои, ала тъй развълнуван и с тъй гнусливо свити обонятелни мускули, че можеше да се помисли, че Чурука 213 213 Косме Дамян де Чурука и Елорса, испански моряк, роден през 1761 г., загинал през 1805 г. в битката при Трафалгар. — Б.пр. и Мендес Нунес 214 214 Кастро Мендес Нунес (1824–1869), испански моряк, командувал испанската флота, обстрелвала Каляо. — Б.пр. са негови родители и че миришат много лошо. Руис го избиваше също на патриотизъм и на герои, ала клонеше към земното и в тона му се долавяше известна свирепост. Заговори за Тетуан 215 215 Град в северно Мароко, бивша столица на испанския протекторат, свързан с победа на испанците през 1860 г. — Б.пр. и за Сарагоса 216 216 Град в Испания, столица на едноименна провинция на брега на р. Ебро. През 1808–1809 г. издържал героично обсадата на френските войски на Наполеон. — Б.пр. , и направи чужденеца мат и маскара, като казваше, че в края на краищата нашето бъдеще е в Африка и че протокът 217 217 Гибралтарският проток. — Б.пр. е испански ручей. Изведнъж Еступиня велики се изправи с чаша в ръка и не можете да си представите очакването и тържествената тишина, които предшествуваха неговата къса реч. Развълнуван и почти разплакан, макар че не беше пийнал, той вдигна наздравица за благородната компания, за благородните домакини на дома и за… тук — една емоционална пауза и един нежен поглед към Хасинта… и затуй благородната фамилия скоро да има потомство, както той очакваше и… и подозираше… и вярваше.

Хасинта силно почервеня и всички, всички присъствуващи, включително и Дофина, похвалиха остроумието. След това в гостната се състоя голяма вечеринка, ала малко след дванадесет часа всички се бяха разотишли. Хасинта спа неспокойно и на следната сутрин, когато съпругът й още не се беше събудил, излезе за църква. Отиде в „Сан Хинес“, а след това — у Бенигна, където се сблъска със сцени на униние. Всички племенничета бяха обезпокоени, неутешими и още щом я видяха да влиза, изтичаха към нея, молейки я за справедливост. Какво бе направил Хуанин!… Нищо не беше по божията угода! Започнал с изтръгването на фигурките от рождеството, а най-лошото било, че се смеел, като го вършел, сякаш било развлечение. Виж ти развлечение! Той беше безобразник, злодей, убиец. Тъй свидетелствуваха Исабел, Пакито и останалите, говорейки объркано и един през друг, защото негодуванието не им позволяваше да се изразяват правилно. Оспорваха си думата и се улавяха за леля си, повдигайки се на пръсти. А къде беше разбойникът? Хасинта зърна да се появява умното му и хитро лице. Когато той я видя, остана малко объркан и се прилепи до стената. Хасинта се приближи до него, като му се показваше строга и сдържаше смеха си… Поиска му обяснения за неговите ужасни престъпления… Да изтръгва фигурките!… Питусо криеше силно засраменото си лице и бъркаше с пръст в носа си…

Осиновителката не беше успяла да получи от него отговор, а обвиненията граничеха с безумие. Хвърляха в лицето му най-отвратителни престъпления и се подиграваха, на него и на неговите грубиянски навици.

— Леличко, знаеш ли? — казваше Рамона през смях. — Яде портокаловите кори…