E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

Ти не си единственият побеснял. Разбра ли?

Ана

Анастейжа Грей, главен редактор на СИП

Натиснах „Изпрати“ Ето ти, заври си го знаеш къде, Грей! Поех дълбоко дъх. Определено гневът ми бе взел връх. Добре, съжалявах, чувствах се виновна... за какво? Че съм се държала лошо? Е, стига вече, край на това.

Подател:Крисчън Грей

Относно:Ето какво ще ти кажа

Дата:26 2011, 13:59

До:Анастейжа Грей

Както винаги сте много смела и предизвикателна зад монитора, госпожо Грей.

Може би ще го обсъдим, когато се върнете в НАШИЯ апартамент.

Добре е да внимавате какви ги говорите, защото също съм бесен.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“

„Да внимавам!?“ Гледах мейла недоволно и осъзнах, че така няма да постигна нищо. Не отговорих. Взех един ръкопис, който бяхме получили от млад и обещаващ автор, и започнах да чета.

Срещата ми с детектив Кларк мина гладко. Не беше навъсен като през нощта. Вероятно бе успял да поспи. Или просто предпочиташе да работи през деня.

- Благодаря за показанията, госпожо Грей.

- Няма за какво. Хайд в полицията ли е, в ареста ли е?

- Да, госпожо. Пуснаха го от болницата сутринта. Ще остане при нас доста дълго, след обвиненията, които са предявени към него. - Усмихна се и в ъгълчетата на тъмните му очи се събраха малки бръчици.

- Добре. Беше доста трудно за съпруга ми и за мен.

- Тази сутрин говорих надълго и нашироко с господин Грей. Той е много доволен и облекчен от развоя на събитията. Имате интересен съпруг, госпожо Грей

„Нямаш представа колко интересен“.

- Да, така е. - Усмихнах му се любезно и той разбра, че е време да си ходи.

- Ако се сетите за нещо друго, обадете ми се. Ето визитката ми.

- Благодаря. Непременно ще го имам предвид.

- Приятен ден, госпожо Грей.

- И на вас.

След като Кларк си тръгна, се зачудих какви обвинения са повдигнати срещу Хайд. Без съмнение Крисчън нямаше да ми каже. Свих недоволно устни.

Пътувахме в мълчание. Този път караше Сойър, а Прескот седеше до него. С всеки километър сърцето ми се свиваше все повече и повече. Знаех, че ни предстои ужасен скандал, а не бях сигурна, че имам сили да го понеса.

Докато се качвахме с асансьора с Прескот, се опитах да подредя мислите си. Какво исках да му кажа? Та аз вече го бях казала в мейла си. Може би щеше да ми отговори. Надявах се да ми отговори. Не можех да се успокоя. Бях адски изнервена и притеснена. Сърцето ми блъскаше, устата ми беше пак суха. Дланите ми се потяха. Не, не исках да се караме. Но беше толкова трудно, а аз исках да отстоя правата си.

Вратите на асансьора се отвориха. Фоайето беше чисто и подредено. Масата си беше на мястото, на нея бе поставена нова ваза с прелестни бледорозови божури. Огледах картините. Мадоните бяха там, непокътнати, без драскотина. Вратата беше поправена. Госпожа Прескот отвори вратата към антрето. Цял ден не беше обелила дума. И по-добре.

Пуснах куфарчето си на пода в антрето и тръгнах към голямата стая. И замръзнах.

- Добър вечер, госпожо Грей - каза меко Крисчън. Стоеше до пианото, с тясна черна тениска и джинси... онези джинси, от Червената стая. Скъсани на коленете, прани много пъти, избелели и ужасно секси. Тръгна бавно и съблазнително към мен. Беше бос, горното копче на джинсите - разкопчано, а опушените му сиви очи не изпускаха моите.

- Радвам се, че сте си вече у дома. Очаквах ви.

- Така ли стана сега? - прошепнах. Устата ми пресъхна. Сърцето ми блъскаше в ребрата. „Защо се е облякъл така? Какво означава това? Сърди ли ми се?“

- Да, така е, очаквах те. -- Гласът му беше като мъркането на котенце, но гой не се усмихваше никак по бебешки, докато вървеше към мен.

Джинсите му всяха от ханша по... онзи начин. Изглеждаше много секси. „О, не! Няма да позволя на господин Ходещ секс да ме забаламоса“. Опитах се да определя настроението му, докато бавно се приближаваше към мен. Ядосан? Закачлив? Страстен? Не, не беше възможно да се определи какъв коктейл от емоции ми е приготвил!

- Харесвам джинсите ти - казах.

Той се усмихна като вълк, усмивката му не стигна до очите му, но затова пък ми отне всичките тайни оръжия. „По дяволите - все още е ядосан! Носи тези джинси само за да ме заблуди!“ Спря пред мен и напрежението, което излъчваше, направо ме смаза. Погледна ме с пламтящи очи, които не издаваха нищо. Преглътнах.

- Разбрах, че имате проблеми и известни притеснения, госпожо Грей - каза с копринено нежен глас и извади нещо от задния джоб на джинсите си. Не можех да откъсна очи от неговите, не погледнах. Само чух как разгъва някакъв лист. Той го вдигна, така че да го видя. Погледнах го. Беше моят имейл. Очите ми се върнаха върху неговите. Сега те вече горяха с чистия, ярък огън на гнева.