E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

Каква я мислех, а каква стана! Очаквах битки, караници, секс,

всичко друго, но не и игрички в кухнята.

- Затвори ги тези очи! — заповяда той.

Изпълних, но не и преди да ги врътна недоволно.

- Хм, не ми харесва така! - каза той. Отворих едното си око и видях как вади от задния си джоб копринен шал с цвят на слива. Същият цвят като роклята ми. Погледнах го изумена. „Откъде пък е взел това?“

- Затваряй и не гледай!

- Ще ми връзваш очите ли? - попитах стреснато. И изведнъж пак забравих да дишам.

Да.

Крисчън...

Той сложи пръст на устните ми, за да ме предупреди да млъкна.

- Исках да говорим!

- Ще говорим после. Искам първо да се нахраниш. Каза, че си гладна. - Целуна леко устните ми. Усетих меката коприна върху клепачите си и той завърза шала на тила ми.

- Виждаш ли нещо? - попита ме.

- Не - казах и се опитах да врътна очи. Той се засмя меко.

- Винаги знам когато ми връткаш тези очи... и знаеш добре какво мисля по въпроса и какво ми причиняваш.

- Хайде да почваме и да свършваме с това - сопнах се и свих устни.

- Пак нетърпелива! Такова нетърпение да говорите, госпожо Грей! - Тонът му беше закачлив, весел.

- Така е.

- Първо трябва да ви нахраня - каза той и прокара устни по челото ми. Допирът му ме успокои.

„Добре, твоето да е“. Предадох се и се заслушах в движенията му из кухнята. Отвори вратата на хладилника, започна да вади разни неща и да ги слага на плота, зад гърба ми. Отвори микровълновата, сложи нещо вътре и нагласи таймера. Любопитството ми започна да взема връх. Чух как включи тостера, чувах и тихото тиктакане на таймера. „Хм... препечени филийки?“

- Да, искам да говорим - казах разсеяно. Край мен, като за-вихрящ се циклон, се въртяха екзотични пикантни миризми. Наместих се на стола.

- Не мърдай, Анастейжа! - чух гласа му съвсем отблизо. - Искам да се държиш добре! - прошепна. - И да не си хапеш устната!

Нежно дръпна брадичката ми и аз пуснах стиснатата между зъбите ми устна. Усмихнах се. Как можеш да устоиш на това?

После чух нежно пукване - коркова тапа от бутилка. Чух и как я издърпа, после нежното клокочене на вино, пълнещо чаша. И тишина. И след тишината онова съскане от колоните на уредбата, оживели, готови да пеят. Китара. Първите акорди прозвучаха оглушително. Не знаех песента. Крисчън намали звука, китарата остана като фон. Към нея се присъедини мъжки глас - дълбок, плътен, страстен.

- Мисля да започнем с едно питие - прошепна Крисчън и откъсна сетивата ми от песента. - Главата назад! - Наведох глава назад. - По-назад! - И устните му се залепиха върху моите. Струйка свежо студено вино се изля в устата ми. Преглътнах ин-стинктивно и си спомних онази нощ в апартамента ми във Ван-кувър, хвърлена на леглото, завързана да не мърдам, с тениската на очите и с полуделия, ядосан, секси Крисчън, който не умееше да оцени чувството ми за хумор дори в един имейл. Хм., дали нещо се бе променило? Не съвсем. Само дето сега разпознавах виното. Любимото му - Сансер.

-Хм...

- Харесва ли ти виното? - Усетих топлия му дъх върху бузата си. Неговата близост беше като божествена топла вана, напълнена с жизнеността му, с горещината на тялото му! Бях потопена в усещането за него, без дори да ме докосва.

- Да! - отвърнах задъхано.

- Още?

- С теб никога не ми е достатъчно.

Почти чух усмивката му. И също се усмихнах.

- Госпожо Грей, флиртувате ли с мен?

-Да.

Годежната му халка чукна кристала, докато отпиваше от чашата следващата глътка вино за мен. Ето на това му казвам еротичен звук. Този път той дръпна рязко главата ми назад и ме подхвана както се люшка бебе. Целуна ме и аз лакомо поех виното от устата му. Той ме целуна отново.

- Гладна ли си?

- Мисля, че вече изяснихме този въпрос, господин Грей.

Трубадурът пееше нещо за опасни игри. „Хм... Колко удачно“.

Микровълновата звънна и той ме пусна. Пикантен коктейл от

миризми: чесън, мента, риган, розмарин и агнешко... май. Вратата й се отвори и усетих миризмата още по-силна, по-възбуждаща.

- Мамка му! - каза ядосано Крисчън. Някаква чиния или нещо подобно издрънча върху плота.

„Ох, Петдесет!“

- Изгори ли се?

- Да - каза кратко и напрегнато и след секунди пак бе до мен.

- Ето тук. - И пъхна показалеца си в устата ми. - Може би ще успееш да изсмучеш болката по-добре от мен.

Бавно засмуках пръста му.

- Сега ще мине - казах успокоително, духнах няколко пъти върху изгореното и го целунах. Той задържа дъха си. После пак го взех леко с устата си и засмуках нежно. Той пое рязко дъх и звукът от свистящия в гърлото му въздух се стрелна директно към слабините ми. Имаше божествен вкус, както винаги, и разбрах, че това е играта му - бавно да съблазни собствената си жена. Мислех, че е ядосан, а сега... Този мъж, моят мъж, можеше напълно да ме побърка, след като ме обърка, или обратното. Но нима не го харесвах такъв? Готов за игрички, забавен и отвратително прелъстителен. Е, беше ми дал някои от отговорите, които исках, но исках да узная много повече. От друга страна, и на мен ми се играеше тази игра. След кошмара от снощи и цял ден напрежение и притеснения това се оказа неочаквано добър обрат.