E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- Какво е това? - изстенах.

- Спокойно - каза той нежно и устните му се залепиха върху моите и спряха думите. Топъл, интимен контакт. Сега разбрах колко бях жадувала за него и отвърнах с необуздана страст. Той отстъпи назад и контактът изчезна. Жуженето се приближаваше.

- Това е магическа пръчица, бебчо. И вибрира.

Сложи я до гърдите ми. Усещах я като голяма вибрираща топка. Настръхнах, когато усетих вибрациите по кожата си, между гърдите, над зърната, първо през едното, после през другото. Някаква нова, неконтролируема вълна от усещания ме заля, стигна до всяко нервно окончание в тялото ми, до синаптичните връзки между нервите и подпали наново слабините ми. Тъмен, унищожителен пожар. Пръстите му продължаваха да се въртят в мен. Бях близо, качвах се нагоре, така близо, всички тези усещания... Простенах, извих глава назад готова да посрещна мощната вълна на освобождението си и той... спря. Всичко спря.

- Не! Крисчън! - молех го. Исках, исках веднага да вкара нещо в мен, каквото и да е...

- Не мърдай, бебчо - каза той, а моят нетърпящ никакво отлагане оргазъм започна да се топи и да се отдалечава. Той се наведе и ме целуна.

- Вбесяващо, нали? - попита тихо.

О, не! И разбрах играта му.

- Моля те, Крисчън!

- Тихо! - каза той и ме целуна. И започна отначало. С жужа-щото нещо, с палеца, с пръстите. Смъртоносна комбинация за сексуално изтезание. Застана така, че да усещам цялото му тяло. Беше все още облечен. Мекият деним на джинсите му - до крака ми, пенисът му - до бедрото ми. Така близо до мен. Така съблазнително близо. Докара ме до гребена на вълната и пак ме пусна надолу. Тялото ми крещеше за освобождение.

- Не! - извиках с животински рев.

Той започна да целува раменете ми, после извади пръстите си и спусна вибратора надолу по тялото ми, през корема, между краката ми, върху клитора. Мамка му, непоносимо сладко изтезание! Интензивно. Прекалено. Извиках и пак опитах да се освободя..

Тялото ми беше толкова чувствително, че щях да експлодирам... и точно преди експлозията той спря.

- Крисчън! - извиках.

- Вбесяващо, нали? Точно като теб. Обещаваш едно, а после...

- Гласът му заглъхна.

Моля те, Крисчън!

Той вкарваше вибратора в мен и го движеше навътре-навън, но точно преди да свърша спираше, и така всеки път.

- Когато спра и започна отначало е още по-интензивно, нали?

- Моля те! - скимтях. Всички нервни окончания в тялото ми пищяха за облекчение.

Жуженето сиря и Крисчън ме целуна и потърка нос в моя.

- Ти си в състояние да ме подлудиш както никой друг.

„Не, не, не!“

- Крисчън, никога не съм обещавала да ти се подчинявам. Моля те, моля те...

Той мина пред мен, хвана ме за дупето и притисна бедрата си към слабините ми. Джинсите му едва побираха еректиралия му пенис, а копчетата се врязаха в кожата ми. С една ръка махна шала от очите ми и стисна брадичката ми. Примижах срещу светлината. Светилната на изгарящите му очи.

- Побъркваш ме! - прошепна той. Бедрата му се притискаха към мен, отново и отново, тялото ми беше готово да гръмне. А той пак се отдръпна. Исках го толкова силно! Стиснах очи. Не можех да се отърва от усещането, че все пак ме наказва. Бях безпомощна, а той нямаше милост. Очите ми се напълниха със сълзи. Нямах представа докъде ще стигне.

- Моля те - прошепнах пак.

Но той ме гледаше все така безмилостно, без жал. Не, просто щеше да продължи. „Колко още? Мога ли да играя тази игра? Не, не, не, не мога!“ Знаех, че няма да спре. Щеше да продължи да ме изтезава. Ръката му се плъзна надолу по тялото ми. Не! И балонът се пукна - всички тревоги, притеснения, нерви, очаквания, страх от последните дни ме събориха. Сълзите напираха в лицето ми. Не, това не беше любов. Това беше отмъщение.

- Червено! - изскимтях. - Червено, червено! - Сълзите се стичаха по лицето ми

Той замръзна.

- Не! Господи! Не!

Бързо освободи ръцете ми, хвана ме за кръста, разкопча глезените ми. Зарових лице в ръцете си и заплаках с глас.

- Не, не, не, Ана, моля те! Не!

Вдигна ме, пренесе ме до леглото, седна и ме залюля като бебе в скута си. Не можех да спра да плача. Тялото ми беше докарано до предела на поносимото, съзнанието ми - празно, емоциите ми пръснати, разпилени. Той дръпна сатенения чаршаф от бал-дахиновото легло и го уви около мен. Усещах хладния сатен като нещо непознато, нежелано върху чувствителната ми кожа. Той ме прегърна, притисна ме до себе си и ме залюля.

- Съжалявам, съжалявам - не спираше да повтаря, гласът му беше като оголен нерв. Целуваше косата ми. - Прости ми, Ана, моля те!