E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- Откъде знам, че се наслаждаваш на гледката ли?

- Не. За Елизабет.

- Детектив Кларк намекна.

Погледнах го въпросително. В съзнанието ми изплува друг натрапчив спомен от часовете, през които бях в безсъзнание. Детектив Кларк беше идвал. Но не можех да си спомня какво каза.

- Хайд е имал видеозаписи. На всички момичета. На няколко флашки.

Изтръпнах.

- Снимал е как ги чука. Всичките си асистентки. Да, точно така. Материал за изнудване. Обичал е да играе грубичко. -Крисчън се намръщи, по лицето му мина объркване, примесено с отвращение. А после насочи омразата към самия себе си. И пребледня! Разбира се! И той обичаше да играе грубичко.

- Не е така! - Думите излязоха от устата ми преди да успея да ги спра.

- Кое не е така? - Той ме изгледа със страх.

- Ти си съвсем различен от него.

Погледът му беше твърд и суров. Но не каза нищо. Разбрах, че точно това си е мислил.

- Не си такъв. - Тонът ми беше непоколебим.

- Един дол дренки.

- Не е така - викнах, макар че разбирах защо мисли така. „Баща му е умрял в бар, при побой, майка му се е пропила, влизал е и е излизал от домове за деца без родители, забърквал се е в какви ли не неща, предимно кражби на коли. Бил е и в затвора за малолетни“. Това ми беше казал Крисчън в самолета за Аспен. -Общото между вас е, че и двамата сте имали проблемно детство

- и че сте от Детройт.

- Ана, вярата ти в мен е наистина трогателна, особено в светлината на всичко, което стана през последните няколко дни. Но ще знаем повече, когато дойде Уелч. - И от тона му разбрах, че темата е приключена.

- Крисчън...

Той запуши устата ми с целувка.

- Стига за това - каза задъхано и си спомних за обещанието, което си бях дала: да не го притискам.

- И не ми криви устни! - добави той. - Ела, искам да ти изсуша косата.

И темата наистина бе приключена.

Облякох тениска и шорти и седнах между краката му.

-- Кларк каза ли нещо друго, докато бях в безсъзнание?

- Не се сещам.

- Чух някои от разговорите.

Четката в косата ми замръзна.

- Така ли? - попита Крисчън почти безизразно.

- Да. Баща ми, баща ти, детектив Кларк... майка ти.

- А Кейт?

- И Кейт ли е идвала?

- За мъничко. И тя ти е ядосана.

- Стига вече с тази кампания „Всички да се сърдим на Ана“. Става ли?

- Само ти казвам каква е истината - каза той, озадачен от изблика ми.

- Добре, признавам, беше безразсъдно, но сам знаеш, че сестра ти беше в опасност.

Лицето му помръкна.

- Да, права си. - Изключи сешоара, остави го до себе си и стисна брадичката ми между пръстите си.

- Благодаря ти - каза съвсем изненадващо. - Но повече никакви такива, или следващия път ще те пляскам до посиняване.

- Не би го направил!

- Ще го направя! Бог ми е свидетел, че не се шегувам. Дори имам разрешението на баща ти. - Засмя се. „О, не може да е вяр-но, само се шегува. Или май не се“. Хвърлих се отгоре му, но той се извъртя настрани, така че паднах на леглото право в ръцете му и усетих силна болка в ребрата. Той пребледня.

- Дръж се прилично! - скара ми се.

- Съжалявам - казах и го погалих по бузата.

- Ана, сериозно, изобщо не мислиш за здравето си. - Вдигна тениската ми и сложи длан на корема ми. Дъхът ми спря. - А и вече си с дете - прошепна и прокара пръсти по ръба на шортите ми, галеше кожата ми.

И желанието изригна неочаквано, горещо, гъсто, тежко и кръвта ми го разнесе из цялото тяло. Ръката му се отмести към палавото кичурче и го сложи зад ухото ми.

Не - прошепна той.

„Какво не?“

- Хич не ме гледай така! Видях на какво приличат ребрата ти. И отговорът ми е не! - каза той категорично и ме целуна по челото.

Сгърчих се недоволна и замрънках:

- Крисчън!

- Не. В леглото!

- В леглото?

- Трябва да почиваш.

- Искам теб.

Той затвори очи, поклати глава, като че ли се бореше със себе си, с изкушението, но когато ги отвори, погледът му беше твърд.

- Просто изпълни това, което ти се казва, Ана.

За секунда си помислих, че мога да приложа друга тактика и да се съблека, но се сетих за охлузванията по ребрата. Не, така нямаше да спечеля битката.

Кимнах с нежелание.

- Добре - казах и му се намусих.

Той се усмихна развеселено.

- Ще ти донеса обяд.

- Ще готвиш, така ли?

- Не, ще стопля нещо. Госпожа Джоунс беше доста заета. - И се засмя.

- Крисчън, мога да наготвя. Добре съм. По дяволите, щом искам секс, значи съм достатъчно добре, за да сготвя нещо! - Седнах в леглото, като се опитах да прикрия парещата болка в ребрата.

- В леглото! - Очите му блеснаха и той посочи възглавницата.