E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

Когато Крисчън свърши да чете, казах:

- Прочети ми още нещо. Обичам да слушам гласа ти.

Той послушно ми прочете за бума в бизнеса с кръглите хлебчета и как „Боинг“ трябвало да спре производството на някакъв модел самолет. Докато слушах гласа му, усетих онова приятно чувство на облекчение, че в крайна сметка съм добре, че Мия е добре, че Малката точица е добре - един безценен миг спокойствие, независимо от всичко, което се бе случило през изминалите дни.

Да, знаех, че се страхува за бебето, но не можех да разбера колко дълбок е страхът му. Реших, че пак ще говоря с него, за да се опитам да го успокоя. Това, което ме озадачаваше, беше, че той имаше прекрасни родители, или поне така изглеждаха. Образцово семейство. Може би кучката Робинсън бе успяла да го повреди повече, отколкото предполагах. Искаше ми се да е така, но истината е, че дълбоко в себе си подозирах, че се връща назад към жената, която го е родила. Но и Робинсън не беше помогнала особено много. И тогава се сетих, че с Грейс бяха говорили за това тук, докато бях в безсъзнание. Мамка му! Споменът за тези думи беше така близо, а все ми убягваше.

|

Дали някога щеше сам да ми каже защо бе отишъл да я види, или трябваше да го подбутвам, за да изкопча и това? Тъкмо се канех да го попитам, когато на вратата се почука.

Детектив Кларк влезе плахо и доста смутено. И с право! Сърцето ми се сви, щом го видях.

- Господин Грей, в неудобен момент ли идвам?

- Да! - отвърна рязко Крисчън.

Кларк не обърна никакво внимание на тона му.

- Радвам се, че вече сте по-добре, госпожо Грей. Трябва да ви задам няколко въпроса за четвъртък следобед. Само рутинни въпроси. Удобно ли е сега?

- Разбира се - казах, макар че никак не ми се искаше отново да преживявам събитията.

- Съпругата ми трябва да почива - сопна се Крисчън.

- Няма да отнеме много време, господин Грей. Колкото по-бързо ви се махна от главата, толкова по-добре, нали?

Крисчън стана и му предложи стола си, седна до мен на леглото, хвана ръката ми и я стисна окуражително.

След половин час приключихме. Не научих нищо ново, но за сметка на това разказах всички събития от четвъртък. Говорех тихо, от време на време гласът ми се губеше. Докато говорех, поглеждах към Крисчън. Изглеждаше все по-блед и угрижен.

- Да се беше прицелила по-нагоре - каза той.

- Да, щеше да направи добра услуга на женската половина от човечеството - съгласи се Кларк.

„Моля?“

- Благодаря, госпожо Грей. Това е всичко засега.

- Да се надяваме, че няма да го пуснете пак.

- Не мисля, че този път ще има възможност да излезе под гаранция.

- Имате ли информация кой е платил гаранцията му? - попита Крисчън.

- Информацията е засекретена, господине.

Крисчън се намръщи, но мисля, че вече подозираше някого. Кларк тъкмо се канеше да тръгва, когато влязоха доктор Синг и двама интернисти.

След пълен преглед доктор Синг каза, че мога да си ида у дома. Крисчън видимо си отдъхна с облекчение.

г

- Госпожо Грей, в случай че главоболието ви се засили или ако не виждате добре, или размазано, трябва веднага да ви докарат при нас.

Кимнах. Едва сдържах щастието си, че си отивам у дома.

Когато доктор Синг си тръгна, Крисчън пожела да говори с нея насаме. Вратата не беше напълно затворена и щом й зададе въпроса, видях как доктор Синг се усмихна и каза:

- Да, господин Грей, няма проблем за това.

Той се засмя и в стаята се върна един много щастлив мъж.

- За какво я пита?

- За секса - отвърна той и ми се усмихна дяволито.

Изчервих се.

- И тя какво каза?

- Ставаш - засмя се той.

„О, Крисчън!“

- Боли ме главата - засмях се и му намигнах.

- Знам. Ще си извън строя известно време и трябва да се внимава. Но попитах за всеки случай.

„Извън строя? Да се внимава?“ Разочарованието ме прободе като нож. „Не искам да съм извън строя!“

Дойде сестра Нора и ми махна системите. Не спираше да гледа Крисчън с отровен поглед. Мисля, че беше една от малкото жени, да не кажа единствената, която не се поддаваше на чара му. Когато си тръгна със стойката, й благодарих.

- Ще тръгваме ли? - попита Крисчън.

- Ще ми се да видя Рей преди това.

- Разбира се.

- Той знае ли за бебето?

- Помислих, че ще искаш да му кажеш сама. Не съм казал и на майка ти.

- Благодаря. - Усмихнах му се. Бях му благодарна, че ми беше оставил удоволствието сама да хвърля бомбата.

- Майка ми знае - добави той. - Видяла е картона ти. И казах на баща ми, но на никой друг. Майка ми казва, че е редно да се изчака до третия месец, за да сме сигурни.