E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- Всичко е наред, вече сте в безопасност. И ти, и детето.

Точицата и аз. Сълзите ми пак рукнаха.

- Стига! Не мога да понеса да те гледам как плачеш!

- Съжалявам, Крисчън! Съжалявам за всичко! За това, че ти причиних всички тревоги, за нещата, които казах!

- Тихо, бебчо, моля те! - Целуна ме по челото. - И аз съжалявам. Тангото е танц за двама. - Насили се да се усмихне. - Поне майка ми казва така. Казах неща, с които не се гордея, направих неща, от които се срамувам. - Сивите му очи бяха твърди и убедителни.

- Нека те съблека - каза меко.

Избърсах носа си с ръка и той ме целуна по челото.

Започна да ме съблича, като особено внимаваше с тениската. Всъщност главата вече не ме болеше.

Поведе ме към душа, съблече се много бързо и влезе с мен под топлата вода. Обви ме с ръце и останахме така в успокоителната прегръдка на топлината. Стояхме така в безкрая, аз плачех върху гърдите му, той не казваше нищо, само от време на време целуваше косата ми и ме люлееше в ръцете си. Усещах кожата му до моята, косъмчетата на гърдите му, опрени в бузата ми... този мъж, когото обичах така силно, този мъж, с цялата му неувереност в себе си, този красив мъж, когото щях за малко да загубя заради собственото си безразсъдство. Усещах празнота, и болка, и благодарност, че е тук, с мен, все още с мен, независимо от всичко, което се бе случило.

Имаше да ми дава някои обяснения, но точно в този момент предпочитах да се наслаждавам на кроткото спокойствие, на чувството за сигурност в ръцете му. И в този миг разбрах, че всичко, което искам да зная, всичко, което искам да питам, трябва да дойде от него, а не да го притискам. Не исках да съм една от онези вечно мрънкащи, питащи жени, въоръжени едва ли не с клещи за вадене на зъби, за да изкопчат още малко информация. Това беше просто глупаво. Знаех, че ме обича повече, отколкото е обичал която и да е друга жена, и това беше напълно достатъчно. И когато осъзнах всичко това, задишах свободно и спрях да плача.

г

- По-добре ли си? - попита той.

Кимнах.

- Добре. Нека те погледна. - Не разбрах какво иска да каже. Но след това той хвана ръката ми и огледа там, където я бях ударила, когато Джак ме нападна. Имаше охлузвания по лакътя, рамото и китката. Целуна всички рани. Взе меката гъба и сладкият познат аромат на жасмин успокои обонянието ми.

- Обърни се. - Започна да мие ръката ми, внимателно и нежно, после врата, раменете, гърба. Другата ръка. Обърна ме настрани и прокара дългите си пръсти по цялата ми страна. Раната на бедрото болеше. Той усети, че тялото ми се стегна, а аз го усетих как се напрегна тревожно.

- Не боли - опитах се да го успокоя.

- Искам да го убия!

Изтръпнах. Той сложи още шампоан върху гъбата и много нежно започна да мие тялото ми, коленичи и изми краката ми. Спря да огледа коляното ми, после го целуна и пак започна да мие краката ми, после стъпалата.

Прокарах пръсти през мократа му коса. Той се изправи и пръстите му минаха по раната върху ребрата, там където ме бе изритал Джак.

- О, бебчо - простена с агонизиращ глас, но зад агонията се надигаше неконтролируем бяс.

- Добре съм. - Придърпах главата му до устните си и го целунах. Той се поколеба, но щом езикът ми влезе в устата му, тялото му се предаде на целувката ми.

- Не - прошепна срещу устните ми и отстъпи крачка назад. -Хайде да те почистим.

Беше сериозен... Мамка му! Не се шегуваше. Нацупих устни и атмосферата се разведри.

- Чиста, не мръсна - подчерта той и се усмихна.

- Предпочитам мръсна.

- И аз. Но не сега и не тук. - И преди да се усетя и да се опитам да го убедя в обратното, вече ми миеше косата.

След банята се почувствах много по-добре. Дали беше заради душа, или заради това, че си бях изплакала всичко, или заради решението си да спра да го натискам и да го питам, но наистина се чувствах... чиста. Той ме уви в кърпа, уви една около кръста си и аз започнах непохватно да си суша косата. Главата ме болеше, но болката беше тъпа и почти се търпеше. Имах таблетки за главоболие от доктор Синг, но ми беше казала да не ги вземам освен ако не ме боли наистина много.

Докато си сушах косата, се замислих за Елизабет.

- Все още не разбирам защо Елизабет се е забъркала с Джак.

- Аз знам - каза Крисчън.

Това се очертаваше като новина. Зачаках да ми каже. Той сушеше косата си с кърпа, гърдите и раменете му все още бяха мокри, капчици вода блестяха нежно под халогенното осветление. Погледна ме и се засмя.

- Наслаждаваш се на гледката ли?

- Откъде знаеш? - Ужас! Хваната в акт на воайорство спрямо собствения ми мъж.