E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

И изведнъж се сетих.

- Когато Джак ми се обади да ми каже, че е отвлякъл Мия, спомена, че ако нещата не се били развили по този начин, твоите пари сега щели да са негови.

Крисчън потрепери.

- Шибаняк!

- Мислиш ли, че е направил всичко това, защото Грей са осиновили теб, а не него?

- Кой знае? Не ми пука за него. - Тонът му беше изпълнен с горчивина.

- Може би е знаел, че се виждаме, когато отидох на интервюто за работа. И вероятно е планирал да вкара в леглото си и мен. Планирал е всичко! - Догади ми се.

- Не, не мисля - каза Крисчън. - Започнал е да събра информация за мен и семейството ми седмица или нещо след като ти тръгна на работа при него. Барни знае точните дати. И, Ана, не забравяй, че е изчукал всичките си асистентки и ги е записал на видео. - Затвори очи и пак ме стисна.

Потреперих. Опитах се да си спомня нещо от разговорите си с Джак в началото. Заех, че е кофти човек, усещах, че има нещо зло в него, но не се бях доверила на инстинкта си. И Крисчън беше прав - аз изобщо не се замислях нито за здравето си, нито за безопасността си. Спомних си колко се карахме за онази командировка с Джак до Ню Йорк.

Господи! Щях да свърша като останалите момичета - героиня в някакъв отвратителен, гнусен порнографски запис. От самата мисъл за това ми се доповръща. И тогава се сетих за снимките, които Крисчън бе правил на подчинените си.

„Един дол дренки“. Не, Крисчън, не си такъв! Не, не си като него!“

Той лежеше все така, сгушен в мен. Като малко момче.

- Крисчън, мисля, че трябва да говориш с майка си и баща си.

Той ме погледна с погледа, с който гледаха сивите очи на момченцето от снимката.

- Нека им се обадя - прошепнах.

Той поклати глава.

- Моля те! - настоях аз.

Той ме гледаше с болка, с недоверие в самия себе си и ми се стори, че обмисля молбата ми.

- Аз ще им се обадя - каза тихо.

- Добре. Можем да отидем заедно, или, ако искаш, иди сам. Както предпочиташ.

- Не, те могат да дойдат тук.

- Защо?

- Не искам да ходиш никъде.

- Крисчън, мога да пътувам в кола.

- Не. - Тонът му беше категоричен, но ми се усмихна... саркас-тично. - Но е събота вечер и вероятно са на някакво мероприятие.

- Обади им се. Очевидно всичко това те разстройва. Те могат да хвърлят някаква светлина. - Погледнах часовника. Беше почти седем.

Той ме изгледа, замисли се, стана и вдигна слушалката на телефона на нощното шкафче.

- Добре, щом държиш - каза, все едно му бях хвърлила някакво предизвикателство.

Прегърнах го и сложих глава на гърдите му.

- Татко? - Беше учуден, че баща му вдига телефона. - Да, Ана е добре. У дома сме. Уелч беше тук. Намерил е връзката... приемното семейство в Детройт... Не помня нищо. - Гласът му заглъхна, докато произнасяше последното изречение. Сърцето ми беше сгърчено. Прегърнах го, а той стисна рамото ми.

- Да?... Наистина ли?... Страхотно. - И затвори. - Идват! -Беше толкова изненадан, че едва сега осъзнах, че може би за първи път се обръща към тях за помощ.

Грейс ме прегърна и прошепна:

- Ана, Ана, милата ми! Спаси две от децата ми. Никога няма да мога да ти се отблагодаря.

Изчервих се, объркана и развълнувана от думите й. Карик ме прегърна и ме целуна по челото.

После пък Мия се опита да ми дотроши ребрата. Изобщо не го забеляза обаче.

- Благодаря ти, че ме спаси от оня задник!

Крисчън я изгледа сърдито.

- Полека, Мия, боли я!

- О, съжалявам!

- Добре съм - казах, но определено си отдъхнах, когато ме пусна.

Изгледаше добре, с тесни черни джинси и пухкава розова блуза. Лично аз бях доволна от избора си на тоалет - удобна рокля тип „прегърни ме“ и ниски обувки. Поне изглеждах представителна в рамките на разумното.

Мия уви ръка около кръста на Крисчън, а той, без да каже и дума, подаде снимките на Грейс. Тя вдигна ръка към устата си, за да не се разплаче. Карик я прегърна и също се вгледа в снимката.

На вратата се появи Тейлър.

- Господин Грей, госпожица Кавана, брат й и брат ви са тук, сър.

- Благодаря, Тейлър.

Крисчън изглеждаше повече от озадачен. Мия се засмя и съобщи:

- Обадих се на Елиът и му казах, че идваме. Парти за „Добре дошла“.

Погледнах съчувствено Крисчън. Горкият ми съпруг! Грейс и Карик изгледаха Мия недоволно.

- Ами да хапнем тогава - казах. - Мия, ще ми помогнеш ли?

- О, разбира се!

Подбутнах я към кухнята, а Крисчън тръгна с родителите си към кабинета.

Кейт вилнееше като стихия, като торнадо: цялата й справедлива ярост беше насочена към мен и Крисчън, но най-вече към Джак и Елизабет.