E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- И ти можеше да пострадаш. А господин Родригес да е още по-зле. - Треперех. Хосе хвана ръката ми.

- По дяволите, Ана, замръзнала си.

Господин Родригес се придвижи бавно със стола и ме хвана със здравата си ръка.

- Токова съжалявам, Ана.

- Господин Родригес, било е злополука, вие нямате вина. -Гласът ми падна до шепот.

- Наричай ме Хосе - поправи ме той.

Направих опит да се усмихна, но нямах сили за повече.

- Полицията арестува оня задник. Седем и половина сутринта и вече фиркан до козирката - изсъска Хосе с отвращение.

Сойър се върна с пластмасова чашка, пълна с гореща вода. Носеше чая отделно. Помнеше как пия чая си! Хосе и баща му ме пуснаха и взех чашата от ръцете му.

- А вие, господа, имате ли нужда от нещо? - попита Сойър.

И двамата поклатиха отрицателно глава и Сойър се върна на

мястото си в ъгъла. Пуснах чая в горещата вода, изправих се и изхвърлих използваната торбичка чай в кошчето за боклук.

- Защо се бавят толкова много? - Говорех по-скоро на себе си, отколкото на другите. Отпих от чая.

„Татко... Моля те, Боже, помогни му! Нека се оправи! Моля те!“

- Скоро ще разберем, Ана - каза нежно Хосе. Кимнах, отпих отново и пак седнах.

Зачакахме... безкрайно. Господин Родригес седеше със затворени очи. Мисля, че се молеше. Хосе държеше ръката ми и от време на време я стискаше леко. Бавно отпивах от чая. Не беше „Туинингс“, а някакъв евтин боклук и имаше отвратителен вкус.

Спомних си последния път, когато чаках подобни новини. Пак така. Последния път, когато мислех, че всичко е загубено. Когато Чарли Танго изчезна. Затворих очи и се помолих Крисчън да пристигне жив и здрав. Погледнах си часовника. „Два и петнайсет. Трябва да дойде скоро“. Чаят беше изстинал.

„Защо нито един лекар не излезе да каже? Моля те, Боже, помогни му! Нека се оправи! Моля те!“

Времето пълзеше.

Изведнъж вратата се отвори и всички погледнахме натам, а стомахът ми се усука на възел. „Това е! Край“.

Крисчън влезе с бързи крачки. Изражението му помръкна, когато видя ръката ми в ръката на Хосе.

- Крисчън! - Скокнах и след секунда бях в прегръдката му, благодарих на господ, че е тук жив и здрав; той зарови нос в косата ми, а аз вдишвах аромата му, поглъщах с изстиналото си тяло топлината и любовта му. Изведнъж се почувствах мъничко по-спокойна, по-силна, с повече вяра. О, колко различно изглеждаше всичко само защото той беше с мен?

- Има ли новини?

Поклатих глава. Не можех да говоря.

- Здравей, Хосе. - Крисчън му кимна вежливо.

- Крисчън, това е баща ми, Хосе-старши.

- Здравейте, господин Родригес. Запознахме се на сватбата. И вие ли пострадахте в катастрофата?

Хосе набързо му разказа всичко.

- А вие двамата наистина ли сте добре? Редно ли е да стоите тук? - попита Крисчън.

- Тук е мястото, където трябва да бъдем и където искаме да бъдем - каза господин Родригес с достойнство и болка. Крисчън кимна, сложи ме на стола и седна до мен.

- Яла ли си?

Поклатих отрицателно глава.

- Гладна ли си?

Отново поклатих глава.

- Измръзнала си. - И кимна към якето на Хосе.

Вратата се отвори отново и влезе някакъв млад лекар. Изглеждаше уморен и измъчен.

Изправих се и ми причерня.

- Рей Стийл - прошепнах.

Крисчън стана с мен и сложи ръка около кръста ми.

- Роднина ли ви е? - попита лекарят. Очите му бяха сини, почти с цвета на престилката. При други обстоятелства може би щеше да ми се стори привлекателен.

- Аз съм дъщеря му, Ана.

- Госпожице Стийл...

- Госпожа Грей - прекъсна го Крисчън.

- Извинете ме - каза лекарят и в този момент ми се прииска да сритам Крисчън по кокалчетата. - Аз съм доктор Кроу. Баща ви е стабилизиран, но състоянието му е критично.

Какво значеше това? Коленете ми се огънаха, разтрепериха се и единствено ръката на Крисчън около кръста ми ме задържа да не се строполя.

- Има тежки вътрешни кръвоизливи и разкъсвания - обясни лекарят. - Предимно около диафрагмата, но успяхме да се справим с тях и да спасим далака му. За нещастие сърцето му спря по време на операцията вследствие загубата на кръв, но успяхме да се справим и сега е добре, макар че това остава сериозен проблем. Но най-много ни притеснява ударът в главата. Получил е силно мозъчно сътресение и магнитният резонанс показа, че има възпаление на мозъка. Предизвикахме изкуствена кома, за да го държим спокоен, докато наблюдаваме как се развива възпалението.

„В мозъка? Не!“

- Това е стандартна процедура в такива случаи. Засега можем само да чакаме.