E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- Да, да, пука ми, загрижен съм! Доволна ли си сега? - Гласът му беше като шепот.

„Слава богу!“

- Да, щастлива съм! Много!

Той обаче не се усмихваше.

- Не мога да повярвам, че говоря с теб, тук, в нашето легло за... Сложих пръст на устните му.

- Не, за нищо не говорим. Хайде да ядем. Гладна съм.

Той въздъхна, поклати глава и каза:

- Вие ме омагьосвате и озадачавате, госпожо Грей.

- Това е добре. - Целунах го.

Подател:Анастейжа Грей Относно:Срещата по запълване на списъка Дата:9 септември 2011, 09:33 До:Крисчън Грей

Това беше върхът или може би над него :й А х

Анастейжа Грей, главен редактор на СИП

Подател:Крисчън Грей Относно:Кажи ми нещо ново Дата:9 септември 2011, 09:42 До:Анастейжа Грей

Не спираш да го повтаряш от три дни.

Последно? На върха или над него?

Или... да пробваме нещо друго?

Крисчън Грей Запален по тази игра.

Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Седях ухилена пред монитора. Последните няколко вечери бяха много... забавни. Всичко беше спокойно. Лийла беше забравена. Не бях събрала куража да го питам дали картините й още висят из апартамента, а и честно казано, не ми пукаше. Телефонът ми звънна и отговорих веднага: очаквах да е Крисчън.

-Ана?

-Да?

- Ана, мила, бащата на Хосе съм.

- Господин Родригес! Здравейте! - Мозъкът ми завря. Защо ми се обаждаше бащата на Хосе?

- Миличка, съжалявам, че те притеснявам на работа. Става дума за Рей. - Гласът му беше колеблив.

- Какво има? Какво се е случило? - Сърцето ми беше в гърлото.

- Рей претърпя злополука.

„О, татко!“

- В болницата е. Ела бързо.

- Какво се е случило, господин Родригес? - Задушавах се от сълзи. „Рей! Миличкият ми Рей! Милият ми татко!“

- Катастрофира..

- Идвам... Тръгвам веднага. - Едва дишах от ужас.

- Местят го в Портланд. С хеликоптер. Сега тръгвам натам. О, Ана, не видях колата. Просто не я видях... - И гласът му се пречупи.

„Господин Родригес? Не!“

- Ще се видим там - каза той със задавен глас и затвори.

Ужас - черен и болезнен - сви гърлото ми. Не можех да изплувам над него. Рей! Не! Не! Поех дъх, вдигнах слушалката и се обадих на Роч. Той отговори на второто позвъняване.

- Да, Ана?

- Джери, баща ми...

- Какво се е случило, Ана?

Обясних бързо.

- Тръгвай. Разбира се! Трябва да заминеш. Надявам се да се оправи.

- Благодаря. Ще се обадя пак. - Треснах телефона, но точно в този момент не ми пукаше от нищо.

- Хана! - викнах и усетих паниката в гласа си. Тя влезе веднага, а аз вече прибирах нещата си, събрах разни документи и ги наблъсках в куфарчето.

- Какво е станало? - Тя ме погледна притеснено.

- Баща ми е катастрофирал. Трябва да тръгна веднага. Отложи всичките ми срещи за днес. И за понеделник. Ще се наложи да довършиш сама презентацията на електронната книга. Ще намериш всичко във файла. Къртни да ти помогне, ако се налага.

- Надявам се всичко да е наред. Не се тревожи за работата. Ще се оправим - каза тя.

Пребледнялото й лице, загрижеността й едва не ме сринаха.

„Татко!“

Грабнах сакото и куфарчето и хукнах навън. Като ме видя, Сойър скочи.

- Госпожо Грей? - Беше крайно изненадан от внезапната ми поява.

- Заминаваме за Портланд. Веднага. Баща ми е катастрофирал.

- Господин Грей знае ли?

- Ще му се обадя от колата.

Щом се качих в аудито, извадих телефона от чантата си и набрах мобилния на Крисчън.

- Да, госпожо Грей? - Беше Андреа. Делова и кратка.

- Крисчън там ли е?

- Някъде из сградата е, госпожо. Оставил е телефона да се зарежда тук.

- Ще му кажеш ли, че съм се обаждала и трябва да говоря с него? Спешно е.

- Ще се опитам да го намеря. Понякога се разхожда из сградата с часове.

- Моля те, намери го и му кажи да ми се обади веднага. - Едва преглъщах сълзите си.

- Разбира се, госпожо Грей. Какво е станало?

- Просто го намери и му кажи да ми се обади.

- Да, госпожо.

Затворих. И вече не можах да сдържам сълзите си.

- Къде в Портланд, госпожо Грей? - попита Сойър.

- В централната болница - отвърнах задавено.

Телефонът звънна. Гласът на Шаде прозвуча нелепо.

- Крисчън! - изстенах.

- Господи, Ана! Какво е станало?

- Рей. Катастрофирал е.

- По дяволите!

- Пътувам за Портланд.

- За Портланд? Сойър с теб ли е.

- Да, той ме кара.

- Къде е Рей?

- В централната болница.

Чух, че някой се опитва да му каже нещо.

- Да, Рос! - викна му ядно Крисчън - Знам, по дяволите... Извинявай, бебчо. Мога да съм там след около три часа и половина. Имам нещо неотложно тук. Ще дойда с хеликоптера.