E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- Не... - Думата излезе някак неусетно от устата ми, прокънтя като стъпките му, със същия нашепнат ужас.

- Да - каза той, хвана брадичката ми и ме целуна нежно по устните.

- О, Крисчън, така ме плашиш понякога! - Прокарах пръсти през косата му и наведох лицето му към моето, за да го целуна. Той застина за секунда, уви ръка около кръста ми и попита:

- Защо?

- Ако за теб е така лесно да обърнеш гръб на някой...

- И си помислила, че мога да ти обърна гръб? Ана, как по дяволите можеш да си помислиш такова нещо? С какво съм го предизвикал?

- Няма нищо. Целуни ме и ме заведи вкъщи - помолих го, а той се наведе, целуна ме и се изгубих...

- Моля те - стенех, а той леко подухна между устните ми, върху клитора, и каза:

- Всяко нещо с времето си.

Дърпах белезниците и стенех, опитвах се да протестирам срещу сластното изтезание. Бях закована в кожени белезници, двата ми лакътя закопчани за коленете. Главата му - между краката ми. Езикът му се въртеше безмилостно и не спираше. Отворих невиждащи очи. Таванът на спалнята бе окъпан в меките цветове на късния следобед. Езикът му беше намерил центъра на вселената ми. Исках да изправя краката си и отчаяно се мъчех да намеря косата му, и пак го оскубах в опит да контролирам приближаващия край на сюблимното удоволствие.

- Не, не искам да свършваш - каза той предупредително. Усещах мекия му дъх върху топлата си овлажнена кожа. - Ще те пляскам, ако свършиш!

Изстенах.

- Контрол, Ана, трябва да се научиш да се контролираш! - И езикът му продължи еротичната инквизиция.

„О, така хубаво го прави!“ Не можех да издържа, бях напълно безпомощна и се опитвах, наистина се опитвах, но тялото ми гръмна под вещия му език, а той не спираше, езикът му събра и последната капка удоволствие, изтекла от мен.

- О, Ана - каза леко разочаровано, но и някак триумфално, а в същото време се опитваше и да ми се скара. Обърна ме по корем и аз с треперещи ръце се надигнах на ръце.

И тогава той ме удари силно. Извиках.

- Контрол! - скара се той, хвана бедрата ми и влезе рязко в мен. Извиках. Плътта ми все още трепереше, оргазмът едва бе започнал да отшумява. Той застина дълбоко в мен, наведе се напред и освободи белезниците една по една. Обгърна ме с ръце и ме сложи в скута си обърната с гръб към него. Ръката му се плъзна по брадичката и шията ми. Бях изцяло отдадена на чувството за пълнота в мен.

- Движи се! - заповяда.

Изстенах и започнах да се спускам и излизам и пак да се спускам по пениса му.

- По-бързо - прошепна той.

И аз се движех все по-бързо. Той хвана главата ми и я изви назад. Зъбите му се впиха леко във врата ми. Другата му ръка се плъзгаше бавно по тялото ми от ханша през устните между краката ми, към клитора. Беше толкова чувствителен от огромното внимание, на което се беше радвал допреди минути.

- Да, Ана! - каза дрезгаво в ухото ми Крисчън. - Моя си, само моя! Само ти!

- Да - казах задъхано и тялото ми започна да се сковава и да сбира екстаза отново, мускулите ми се стягаха около пениса му, държаха го, обвиваха го топло и нежно, така интимно.

- Искам да свършиш. Сега. Заради мен - каза той настоятелно.

И аз не закъснях, тялото ми просто се подчини на желанието

му. Той ме държеше закована, докато оргазмът раздираше сетива и клетки. Извиках името му.

- О, Ана, обичам те - изстена той и ме последва.

Целуна рамото ми и събра косата от лицето ми.

- Това влизаше ли в списъка, госпожо Грей?

Лежах на леглото в полусъзнание, по корем, на нашето легло. Крисчън галеше дупето ми. Беше се опрял на лакът до мен.

- Мхм.

- Това „да“ ли означава?

- Мхм. - Усмихнах се.

Той се засмя и ме целуна отново. Бавно и мързеливо се обърнах към него.

- Е? - попита той.

- Да - в списъка е, но списъкът е дълъг.

Лицето му грейна и той ме целуна отново.

- Добре. Ще вечеряме ли? - Очите му грееха от любов. Беше в прекрасно, шеговито настроение.

Кимнах. Бях адски гладна. Погалих косъмчетата по гърдите му.

- Искам да ми кажеш нещо - прошепнах.

- Какво?

- Но ми обещай да не се ядосваш.

- Кажи, Ана.

- Кажи ми, че ти пука.

Цялото му изражение се смени. Нито следа от доброто настроение и хумора.

- Искам да признаеш, че ти пука. Защото този Крисчън, когото познавам и обичам... на него би му пукало.

Той не помръдна, очите му не се отделяха от моите и видях вътрешната му борба, все едно ставаше дума за Соломоновото решение. Отвори уста да каже нещо, после се отказа. През лицето му като светкавица мина... болка... може би.

„Кажи го!“ - молех го наум.