E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- О, Ана - каза Крисчън. - Никога не съм те виждал такава. Ти си винаги толкова смела и силна.

Не знаех какво да му кажа. Просто стоях и го гледах с широко отворени очи. Не можех да му дам нищо, не и сега. Мисля, че бях в шок. Увих тялото си с ръце, за да се предпазя от хладния въздух, но нямаше никакъв смисъл. Студът идваше отвътре. Крисчън ме прегърна.

- Той е жив, бебчо. Жизнените показатели са добри, трябва само малко търпение. Хайде, ела. - И ме поведе към банята. Свали сакото ми, остави го на стола, после ми разкопча ризата.

Водата беше приятно топла и уханна. Натежалата пара разнасяше аромат на лотос. Лежах между краката на Крисчън, облегнала гръб на гърдите му. И двамата мълчахме замислени. Започвах да се стоплям. Той целуваше косата ми, а аз разсеяно пуках балончетата пяна. Ръката му беше увита около раменете ми.

- Не си влизал във ваната с Лийла, нали? Тогава, когато си я къпал - попитах.

Той застина и изсумтя. Ръката му стисна рамото ми по-силно.

- А... не. - Каза го много изненадано.

- Така и предполагах. Добре.

Той леко дръпна прибраната ми на кок коса, а аз извих глава така, че да виждам лицето му.

- Защо питаш?

- Патологично любопитство. Не знам... След като я видях тази седмица...

Лицето му стана по-сурово.

- По-малко патология, ако може - каза укорително.

- Колко време мислиш да я издържаш?

- Докато си стъпи на краката. Не знам. Защо?

- Има ли и други?

- Какви „и други“?

- Други бивши, които издържаш?

- Имаше една, да, но вече не й помагам. Учеше медицина. Сега се квалифицира и си има някой.

- Друг доминант?

-Да.

- Лийла каза, че имаш две от нейните картини - прошепнах.

- Имах. Всъщност не ги исках. Не бяха зле откъм техника, но цветовете бяха прекалено ярки. Мисля, че са у Елиът, а както всички знаем, той няма никакъв вкус.

Засмях се и той ме обгърна и с другата си ръка. Водата плисна по пода.

- Ето, сега е по-добре - прошепна и целуна косата ми.

- Той ще се жени за най-добрата ми приятелка.

- В такъв случай най-добре да си затварям устата.

След банята се почувствах доста по-добре. Стоях увита в мекия хотелски халат и гледах многобройните пакети по леглото. Това определено беше повече от нещо за спане. Леко надзърнах в единия. Джинси и суичър с качулка, мой размер, светлосин. Господи! Тейлър беше пръснал за дрехи толкова пари, колкото хората изкарват за цяла седмица, но определено знаеше какво харесвам. Усмихнах се, като се сетих за предишния път когато бяхме тук и пак му се наложи да ми купува дрехи.

- Освен онзи път, когато дойде в „Клейтън“ да ми досаждаш като конска муха, всъщност влизал ли си в магазин, ей така - да си купиш нещо сам?

- Като какво да ти досаждам?

- Като конска муха.

- Беше доста развълнувана, ако не ме лъже паметта. И онзи младеж, как му беше името, беше конската муха.

- Пол.

- Един от многото ти обожатели.

Врътнах очи и той се усмихна с облекчение. Откровена, истинска усмивка.

- Това е моето момиче - прошепна и ме целуна - Обличай се, не искам пак да измръзнеш.

- Готова съм - казах.

Крисчън работеше на лаптопа си на бюрото в стаята. Беше с черни джинси, суичър с качулка и бяла тениска.

- Изгледаш така млада - каза нежно той и очите му грейнаха.

- И като си помислиш, че утре ще си с цяла година по-голяма!

Усмихнах се тъжно.

- Май не ми е много до празнуване. Може ли вече да тръгваме да видим Рей?

- Разбира се. Искаше ми се да хапнеш. Почти не докосна яденето.

- Моля те, Крисчън, наистина не съм гладна. Може би след като видим Рей. Искам да му пожелая лека нощ.

Когато пристигнахме в отделението, Хосе тъкмо си тръгваше.

- Здравейте!

- Къде е баща ти?

- Беше прекалено уморен и реших да не го водя с мен. - Пък и лекарствата започнаха да действат. Спеше, когато тръгнах. На всичкото отгоре не искаха да ме пуснат, понеже не съм роднина.

- И? - попитах с очакване.

- Добре е, Ана. Все още спи, но всичко засега е добре.

Липсата на новини е добра новина. Тялото ми се отпусна облекчено.

- Ще се видим утре. Кой има рожден ден утре? - Хосе се усмихна, погледна Крисчън, поколеба се и ме прегърна кратичко

- НазШ тапапа.

- Лека нощ, Хосе.

- Лека нощ, Хосе - каза и Крисчън.

Хосе кимна и тръгна по коридора.

- Той все още те обича - каза тихо Крисчън.

- Дори и да е така... — Свих рамене. В момента това изобщо не ме интересуваше.

Крисчън ми се усмихна някак притеснено. Сърцето ми започна да се топи.

- Благодаря - казах.

Той смръщи лице озадачено.