E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- Че не направи проблем за това. Поне не ти излизаше пяна от устата от бяс.

Той ме погледна наранено, но в същото време развеселен.

- Никога не ми е излизала пяна от устата. Хайде да видим баща ти. Имам изненада за теб.

- Изненада? - Защо ли ме стисна паника?

- Ела. - Той ме хвана за ръка и бутна двойната вратата на интензивното.

До леглото на Рей беше застанала Грейс и разговаряше задълбочено с Кроу и още една лекарка, която не бях виждала. Грейс ни видя и се усмихна широко.

„О, слава богу!“

- Здравей, Крисчън. - Целуна ш по бузата, после се обърна към мен и ме стисна в топлата си прегръдка.

- Ана, държиш се, нали?

- Аз съм добре. Тревожа се за татко.

- Той е в добри ръце. Доктор Сладър е експерт в тази област. Учихме заедно в Йейл.

- Здравейте, госпожо Грей - поздрави ме лекарката. Имаше къса коса, лек южняшки акцент и беше много нежна, като фея.

- В качеството си на главен наблюдаващ лекар на баща ви с радост мога да ви съобщя, че всичко е наред. Жизнените му показатели са стабилни и добри. Имаме всички основания да вярваме, че ще се възстанови напълно. Мозъчното възпаление е спряло и започва да намалява. Това е много окуражително за толкова кратък период.

- Това са чудесни новини - казах.

- Така е, госпожо Грей. Тук той наистина е в добри ръце. -Усмихна ми се топло и се обърна към Грейс: - Радвам се да те видя, Грейс.

- И аз се радвам да те видя, Лориана - отвърна й Грейс с усмивка.

- Доктор Кроу, нека ги оставим насаме с господин Стийл. - И Кроу и Сладър излязоха.

Погледнах Рей и за първи път от онова кошмарно телефонно обаждане сутринта започнах да изпитвам надежда. Думите на Грейс и Сладър бяха запалили вярата ми.

Грейс стисна леко ръката ми.

- Ана, седни до него. Говори му. Това ще му помогне. С Крисчън ще те изчакаме навън.

Кимнах. Крисчън ми се усмихна окуражително и ме оставиха насаме с моя скъп татко, спящ спокойно с приспивната песен на вентилатора и пиукащия монитор.

Облякох тениската на Крисчън и легнах.

- Изглеждаш по-весела - каза той предпазливо, докато обуваше пижамата си.

- Да, мисля, че след като поговорих е майка ти и доктор Сладър, наистина се поуспокоих. Ти ли помоли Грейс да дойде?

Той се мушна в леглото, обърна ме с гръб към себе си и се залепи до мен като лъжичка.

- Не, тя искаше да дойде и да го види.

- Откъде е разбрала?

- Обадих й се тази сутрин. Бебчо, уморена еи. Трябва да спиш.

- Мхм - съгласих се. Прав беше. Бях смазана. Беше един много емоционален ден. Обърнах леко глава към него и го изгледах с крайчеца на окото си. „И няма да се любим?“ Тази мисъл ме облекчи. Донякъде. Всъщност целия ден се беше държал много разбиращо, не ме бе карал да ям, да правя нещо, което не желая. Беше ме оставил на мира В един миг се зачудих дали трябва да се тревожа от факта, че няма да правим секс, но след като моето друго аз, вътрешната ми богиня, не се виждаше наоколо и бе задигнала либидото ми със себе си, реших да помисля по въпроса на сутринта. Обърнах се към него.

- Обещай ми нещо - каза нежно той.

- Мм? - Исках да питам какво, но бях прекалено уморена да издам друг звук.

- Обещай ми, че утре ще се храниш. Почти мога да понеса гледката на жена си, облечена в якето на друг мъж, казвам почти, без да ми излиза пяна от устата, но, Ана... трябва да се храниш... Моля те.

- Мхм... - измънках. Той ме целуна по косата.

- Благодаря ти, че си тук. - Целунах гърдите му.

- Къде другаде да бъда, Ана? Искам да съм там, където си ти. И когато съм тук, сега, с теб, разбирам колко много си направила за мен. И нощта, когато остана тук за първи път. Каква нощ само! Седях и те гледах часове наред. Ти беше... убиец!

Усмихнах се с глава на гърдите му.

- Спи сега! - каза и това вече беше команда. Затворих очи и заспах.

Отворих очи. Беше слънчево септемврийско утро. Лежах в мекото удобно легло на свежите изгладени чаршафи. Връхлетя ме дежа ву. След секунди разбрах, че не е никакво дежа ву. „Разбира се, че съм в „Хийтман“!“

- По дяволите! Татко! - извиках с ужас. В мига, в който си спомних защо съм в Портланд, всички събития от предния ден ме събориха, стомахът ми се сви на топка, сърцето ми се сгърчи.

- Спокойно! - Крисчън беше седнал на ръба на леглото. Погали ме по бузата. - Обадих се в реанимацията рано сутринта. Всичко е било наред през нощта. Рей е добре - каза окуражително. Присъствието му, гласът му бяха така успокоителни.

- О, благодаря ти.

Седнах в леглото, той се наведе към мен и ме целуна по челото.