E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- Добър ден, мадам - усмихна се младата продавачка, която имаше толкова гланц по устните, че се запитах как изобщо ги движи. - Осемстотин и петдесет долара, моля.

„Моля? Тези са луди. Осемстотин и петдесет долара за едно парче плат!“ Мигнах удивено и примирено подадох черната си кредитна карта „Америкън Експрес“.

- Госпожа Грей? - измяука рекламното лице на гланц за устни.

През следващите два часа вървях като зашеметена след Кейт

и Мия и се борех със себе си. Дали да кажа на Кейт? Подсъзнанието ми категорично и твърдо поклати глава отрицателно. Да, трябваше да й кажа! Не, не биваше! Можеше да са се срещнали съвсем случайно. Мамка му! Какво да правя?

- Харесват ли ти обувките, Ана? - попита Мия, беше сложила юмруци на кръста си.

- А? Да, разбира се.

И така се сдобих с чифт ужасно високи обувки „Маноло Бла-ник“, с каишки като от парчета начупено стъкло. Подхождаха на роклята. И сметката на Крисчън олекна с малко над хиляда долара. Извадих късмет с колието, което Кейт настоя да купя. Беше само осемдесет и пет долара. Изгодно, бих казала.

- Свикваш ли с парите? - попита Кейт не съвсем в нейния стил, някак добронамерено. Мия вървеше пред нас.

- Кейт, знаеш, че не съм такава. И цялата тая работа ме кара да се чувствам ужасно неловко. Но аз знаех, че парите идват с целия пакет „Крисчън“. - Свих устни и тя ме прегърна през рамо.

- Ще свикнеш, Ана - каза съчувствено. - И ще изглеждаш страхотно.

- Кейт, как я карате с Елиът?

Широко отворените й сини очи се стрелнаха в моите. „О, не!“

Тя поклати глава и каза кратко:

- Не искам да говоря за това. Не точно сега. - И погледна към Мия. - Но нещата са... - И не довърши.

Това не беше Кейт. Винаги бе така силна, така упорита и уверена. Знаех си, знаех си, че нещо не е наред. Дали да й кажа какво видях? И какво всъщност видях? Елиът и госпожица Сексуална хищница да се прегръщат на улицата и... тази целувка по бузата. Разбира се, те се познаха отдавна и бяха приятели. „Не, няма да й казвам. Не сега“. Погледнах я и с очи я уверих, че напълно разбирам и няма да се бъркам. Тя хвана ръката ми и я стисна, а в очите й видях болка, наранено достойнство, после тя ги затвори за секунда и когато ги отвори, нямаше и следа от болката. Изведнъж ми се прииска да я защитя, да браня яростно моята мила Кейт. Какви игри по дяволите играеше Елиът Грей Курваря?

Когато се върнахме, Кейт реши, че заслужаваме по един кок тейл след цялото това безумно харчене на пари, и ни забърка по едно ягодово дайкири. Свих се на дивана пред мекия огън в камината.

- Елиът е малко дистанциран напоследък - каза тя, загледана в пламъците. Най-сетне бяхме сами. Мия бе отишла да си прибира покупките.

- Така ли?

- И мисля, че го загазих, понеже вкарах и теб в беля.

- Чула си и за това ли?

- Да. Крисчън се обадил на Елиът, а той - на мен.

Врътнах очи. „Петдесет, Петдесет!“

- Съжалявам. Той просто... ме пази. И не си се виждала с него от Коктейлгейт?

- Не. Ана, аз наистина много го харесвам - прошепна тя. Беше кошмарен миг, помислих, че ще заплаче. Това не беше Кейт. „Завръщането на розовата... пижама?“ - И го обичам. В началото си мислех, че е само секс. Страхотен секс. Но той е чаровен, и мил, и нежен, и забавен по свой си начин. Виждах двама ни в бъдещето, представях си как остаряваме заедно, деца, внуци, правнуци... всичките тези неща.

- И живели щастливо... но твоята приказка... - казах тихо.

Тя кимна тъжно.

- Добре е да поговорите. Опитай се да останеш насаме с него тук. Разбери какво го яде.

„Не какво, а кой го яде!“ Подсъзнанието ми беше отворило грозната си уста. Забих й един тупаник, шокирана от собствените си мисли.

- Идете някъде на разходка утре сутринта.

- Ще видим.

- Кейт, мразя да те гледам такава.

Тя се засмя измъчено и аз се наведох да я прегърна. Окончателно реших да не споменавам Гиа, но не бях убедена, че няма да кажа на господин Курвар, ако го спипам насаме. Как смее да се подиграва с чувствата на приятелката ми?!

Мия се върна и заприказвахме за други неща.

Сложих последната цепеница и пламъкът в огнището изсъска. Макар че беше лято, денят беше влажен и хладен и топлинката от камината беше повече от добре дошла.

- Мия, знаеш ли къде има дърва за камината? - попитах.

- В гаража, мисля - каза тя и отпи от дайкирито си.

- Ще ида да потърся. Тъкмо ще разгледам наоколо.

Дъждът бе намалял. Тръгнах към гаража до къщата, в който

можеха да се паркират три коли. Страничната врата беше отворена. Включих осветлението. В гаража имаше само една кола. Колата, с която Елиът бе ходил в града. Имаше и две моторни шейни, но това, което привлече вниманието ми, бяха двата висо-копроходими мотора, и двата по 125 кубически сантиметра, както личеше от надписите по тях.