E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

Спомних си как миналото лято Итън смело и жертвоготовно се опита да ме научи да карам. Неволно потърках ръката си там, където я бях ударила яко, като паднах.

- Можеш ли да караш? - попита Елиът зад гърба ми.

Обърнах се рязко.

- Върнал си се.

- Така изглежда - усмихна се той. Крисчън би казал същото, но без тази ослепителна разтапяща усмивка.

- Е, караш ли? - попита той. „Курвар!“

- Не много добре.

- Искаш ли да опиташ?

- Не. Крисчън няма да е доволен.

- Крисчън не е тук - засмя се той. Потресе ме, че дори смехът му е същият. Семейна черта? Той отиде при единия мотор, преметна дългия си крак през седалката и хвана дръжките. Носеше джинси.

- Крисчън много държи на безопасността ми. Наистина не бива.

- И винаги правиш това, което ти казва? - В големите му бе-бешкосини очи лумна дяволита искрица. И чак сега видях онова лошо, палаво момче, в което се беше влюбила Кейт. Лошото момче от Детройт.

- Не. - Погледнах го сърдито. - Но се опитвам да не го притеснявам излишно. Има достатъчно грижи и тревоги, не е нужно и аз да съм сред тях. Той върна ли се?

- Не знам.

- Ти не отиде ли с тях за риба?

- Имах малко работа в града.

„Работа? Така ли вече им казват на изтупаните блондинки?“ Поех рязко дъх и го изгледах учудено.

- Ако не искаш да караш, защо си тук? - попита той.

- Търся дърва за огъня.

- Ето, тук са.

- О, Елиът, върнал си се? - Кейт бе влязла в гаража.

- Здрасти, бебо - усмихна се той.

- Хвана ли нещо?

Погледнах го да видя реакцията му.

- Не, имах малко работа в града. - За част от секундата по лицето му мина колебание.

„Мамицата му!“

- Дойдох да видя защо Ана се бави. - Кейт ни гледаше някак странно, учудено.

- О, приказвахме си за глупости - каза той и напрежението между тях лумна с нова сила.

Точно в този момент пред гаража спря кола и всички се обърнахме. Слава богу! Крисчън се беше върнал! Механизмът на га-ражната врата се задейства с оглушителен шум, стресна всички ни и вратата бавно се вдигна. Крисчън и Итън разтоварваха някакъв черен открит пикап. Крисчън ни видя в гаража и спря.

- Гаражна рок група? - попита саркастично и тръгна право към мен.

Усмихнах се. Така се радвах да го видя. Под непромокаемото яке беше облякъл работния гащеризон, който му бях продала в „Клейтън“.

- Здрасти. - Погледна ме изпитателно, без да обръща никакво внимание на Кейт и Елиът.

- Здрасти. Много хубав гащеризон.

- Има много джобове и е идеален за... зарибяване. - Гласът му беше примамлив, мек и тих. Думите бяха предназначени само за моите уши. Очите му горяха страстно.

Изчервих се и той ми се усмихна с онази широка усмивка, предназначена само за мен, усмивка, с която винаги ме тушираше.

- Мокър си - казах.

- Валеше. А вие защо сте се скупчили в гаража? - Най-сетне май се усети, че не сме сами.

- Ана дойде да търси нещо да се постопли. - Как това изречение прозвуча така пошло и мръсно!? - А аз се опитах да я изкуша да й покажа как да поязди мотора ми. - Определено беше майстор да се изказва с двусмислици.

Лицето на Крисчън помръкна, а моето сърце за миг спря да бие.

- Отказа ми обаче. Каза, че нямало да одобриш - добави Елиът и този път без никакъв сексуален подтекст.

Сивите очи на Крисчън се обърнаха към мен.

- Така ли стана сега?

- Много интересен разговор, но предпочитам да се прибера на топло - каза Кейт, наведе се, грабна две цепеници, завъртя се на токчетата си и тръгна с бърза крачка към къщата. „О, по дяволите! Побесняла е!“ Но знаех, че не е заради мен. Елиът въздъхна и без да обели и дума, я последва. Загледах се след тях, но Крисчън ме измъкна от размислите ми.

- Значи можеш да караш мотор? - попита с недоверие.

- Не много добре. Итън се опита да ме научи миналата година.

Погледът му замръзна, очите му бяха като ледени стъкълца.

- Правилно си преценила. Валя и е хлъзгаво и доста опасно.

- Къде да сложа въдиците и такъмите? - извика Итън отвън.

- Остави ги, Итън. Тейлър ще се погрижи за тях.

- А рибата?

- Хванали сте риба? - попитах учудено.

- Аз не. Кавана хвана. - И се нацупи... уж сърдито.

Избухнах в луд смях.

- Госпожа Бентли ще се оправя с рибата - извика Крисчън на Итън, а той се засмя и тръгна към къщата.

- Смеете ли ми се, госпожо Грей? - попита Крисчън.

- Да, много сте прав. И сте мокър. Да ви напълня ли ваната?

- Ако дойдеш с мен. - Наведе се и ме целуна.

Пуснах водата във ваната с форма на яйце и излях малко аро-матно масло. Пяната започна да се надига и божествен аромат на жасмин изпълни въздуха. Върнах се в спалнята, окачих Роклята и започнах да разопаковам и прибирам покупките, докато чаках да се напълни.