E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

Още четях мейла му, когато вратата се отвори и Крисчън се вкамени на прага. Ченето му падна, очите му се разшириха.

Мамка му! Това можеше да означава какво ли не!

- Е? - попитах тихо.

-Ана, изглеждаш... нямам думи.

- Харесва ли ти?

- Май да. - Гласът му беше малко дрезгав. Той бавно пристъпи в стаята и затвори вратата. Беше с черни джинси, бяла риза и много хубаво елегантно черно сако. Изглеждаше неземно красив. Тръгна бавно към мен, но щом ме доближи, ме хвана за раменете, завъртя ме към огледалото и застана зад мен. Очите ми намериха неговите в огледалото. После той погледна надолу към голия гръб. Очевидно му хареса. Пръстът му мина по гръбнака ми и стигна до ръба на роклята.

- Това е много... открито.

Ръката му продължи по дупето ми и към голото бедро. Сиви и сини очи се срещнаха в огледалото. После пръстът му се плъзна към края на роклята.

- Разстоянието от тук - докосна края на роклята и плъзна пръсти нагоре - до тук - продължи задъхано - не е много голямо...

- Плъзна ръка между краката ми, започна да ме дразни, да мърда бавно пръстите си.

- И каква е гледната ти точка? - попитах тихо.

- Моята точка... не е далеч оттук. - И пръстите му пак загали-ха устните ми през бикините. - И после леко завиваме насам...

- И плъзна пръст в мен.

Изстенах и застинах.

- Това е мое - каза той в ухото ми и започна бавно да мърда пръста си в мен. Навътре и навън. - И не искам никой друг да го вижда.

Дишах в ритъм с движението на пръста му в мен. А да го гледам в огледалото как го прави беше повече от... много повече от възбуждащо.

- Така че бъди добро момиче, не се навеждай много и всичко ще е наред.

- Значи я харесваш? - прошепнах.

- Не, но няма да ти забраня да я носиш. Изглеждаш втрещяващо, Анастейжа. - И извади пръста си, остави ме копнееща за още, за много повече, и се изправи пред мен. Сложи връхчето на палавия си пръст върху долната ми устна и аз инстинктивно го целунах. Бях наградена с дяволита усмивка. После той пъхна пръста в устата си и по изражението му вече знаех, че имам истински добър вкус, не знам дали важеше за облеклото, но със сигурност за под него. Изчервих се. Винаги ли щях да съм шокирана, когато прави така?

- Готова ли си? - попита той нежно. Тъкмо да отворя уста да кажа, че бях съвсем готова и даже се канех да свършвам, но се сетих какво стана предната нощ в стаята с играчките и реших да не насилвам чувството му за хумор.

Седяхме в един от скъпите луксозни ресторанти в града и чакахме десерта. Дотук всичко беше наред. Настроението на всички беше добро, а Мия през цялото време настояваше да идем на дискотека, но точно сега за първи път седеше мълчалива и попиваше всяка дума, която излизаше от устата на Итън. Той и Крисчън си говореха за нещо. Мия беше така влюбена в Итън, а той... беше... много е трудно да се каже. Не знаех дали са просто приятели, или има и нещо друго.

Крисчън изглеждаше спокоен. Очевидно компанията на Итън го отпускаше и му беше забавно. Явно се бяха сприятелили по време на риболова. Говореха предимно за психология. Крисчън обаче, по ирония на съдбата, имаше сериозни познания в областта. Слушах разговора с половин ухо и тьжно отбелязах, че опитът и познанията му са резултат от горчивия му опит с познанията на прекалено многото психоаналитици, които бе посещавал.

„Ти си най-добрата терапия“. Така ми беше казал веднъж след като бяхме правили любов. „Дали е така? О, Крисчън, така се надявам да си прав!“

Кейт беше много красива. Но тя винаги беше красива! Двамата с Елиът не бяха чак толкова ентусиазирани и се държаха малко сковано. Той беше нервен, пускаше шегите си малко по-силно от обикновено и се смееше доста разсеяно и изкуствено. Дали се бяха карали? Какво го ядеше? Дали онази ужасна жена? Сърцето ми се сгърчи, като си помислих, че може да нарани най-добрата ми приятелка. Огледах се параноично, погледнах и входа на ресторанта, като че очаквах да видя как Гиа влиза бавно и носи похотливото си тяло към нашата маса. Съзнанието ми си правеше някакви лоши шеги. Предполагам, че беше от алкохола. Заболя ме глава.

И тогава Елиът изведнъж скочи, бутна стола си назад и всички се стреснахме и заковахме очи в него. Той изгледа Кейт и неочаквано падна на колене пред нея.

Ми. Ли. Бо. Же!

Той хвана ръката й и тишина, гъста като мъгла, падна над целия ресторант. Всички спряха да се хранят, да говорят, да се движат.

- Моя красива Кейт! Обичам те! Никоя жена не притежава твоята грация, твоята красота и твоя неукротим, силен дух и воля. Сърцето ми принадлежи на теб. Моля те, остани с мен за цял живот. Омъжи се за мен.