E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- И каква беше ролята на Гиа тук?

- Гиа ли? - попита той изненадано.

- Да. Направила е нов дизайн ли?

- Да. Направи бърлогата долу. Елиът се зае със строителната част. - Прокара ръце през косата си и ме погледна навъсено. -Защо питаш за Гиа?

- Знаеш ли, че е имала връзка с Елиът?

Крисчън ме изгледа, изражението му беше отново заключено.

- Ана, Елиът е изчукал половин Сиатъл.

Ахнах.

- Доколкото знам, предимно женската половина - засмя се той.

Мисля, че най-веселото в случая беше изражението ми.

- Сериозно ли говориш?

- Не е моя работа. - Той поклати глава и вдигна ръка, за да ме спре да го разпитвам.

- Не мисля, че Кейт знае.

- Едва ли иска тази информация да се разпространява. Кейт, изглежда, държи положението и отстоява своето.

Бях шокирана. Сладкият рус синеок Елиът? Изчукал половин Сиатъл? Не, не беше възможно.

Крисчън наклони глава настрани. Изучаваше внимателно лицето ми.

- Не ми се вярва да си такава само защото Елиът е чукал Гиа.

- Знам. Съжалявам. След всичко, което се случи тази седмица... - Свих рамене и изведнъж ми се приплака. Крисчън за малко да се строполи от облекчение. Дръпна ме в ръцете си и зарови нос в косата ми.

- Знам. И аз съжалявам. Да се отпуснем и да се забавляваме. Искаш ли? Можеш да си седиш тук, да четеш, да гледаш нещо по телевизията, да отидеш на лов или за риба, да се разхождаш из планината. Каквото ти се иска. И забрави това, което ти казах за Елиът. Не беше дискретно от моя страна.

- Това обяснява защо винаги ти се подиграва - казах опряла глава на гърдите му.

- Той наистина няма представа за миналото ми. Казвал съм ти. Семейството ми мислеше, че съм гей. Че съм се обрекъл на безбрачие и че на всичко отгоре съм и гей.

Засмях се и започнах да се отпускам в ръцете му.

- И аз мислех, че си се обрекъл на безбрачие. И колко съм грешала. - Обвих го с ръце и се зачудих колко абсурдно е било онова „Гей ли сте?“: самата мисъл беше нелепа.

- Присмивате ли ми се, госпожо Грей?

- Мъничко. Знаеш ли, това, което наистина не разбирам, е защо ти е това място.

- В смисъл? - Той целуна косата ми.

- Имаш яхтата, апартамента в Ню Йорк за работа, но тук... защо тук? Никога не си живял с някого тук.

Той застина и след няколко удара на сърцето ми отговори:

- Чаках теб. - Очите му бяха тъмносиви и искряха.

- Колко е приятно да се чуе такова нещо.

- И е вярно. А ти дори не подозираше.

- Радвам се, че ме дочака.

- Заслужавате си чакането, госпожо Грей. - Повдигна брадичката ми, наведе се към лицето ми и ме целуна нежно.

- И ти. - Усмихнах се. - Макар че май излъгах. Не се наложи да те чакам твърде дълго.

- Като награда ли ме приемаш?

- Крисчън, ти си печалба от лотарията, лекарство срещу рака и трите желания от лампата на Аладин. Всичко в едно.

- И кога го разбра? - попита изненадано той.

- Ти беше много желан ерген. И нямам предвид всичко това.

- Посочих лукса около нас малко сърдито. - Имам предвид тук.

- И сложих ръка върху гърдите му, над сърцето. Очите му бяха широко отворени, моят уверен съпруг, силен, сексапилен... бе изчезнал. Гледах в очите на едно дете. Моето изгубено момче. -Повярвай ми, Крисчън, моля те! - прошепнах, хванах лицето му в ръце и доближих устните му до моите. Той простена и не разбрах дали беше в отговор на думите ми, или вече в него говореше първичното. Плъзнах език в устата му, завладях територията си, така както той правеше с мен.

Когато и двамата останахме без дъх, той се отдръпна и ме изгледа подозрително.

- Кога ще си набиеш в тази твоя изключително дебела тиква, че те обичам? - попитах раздразнено.

- Все някой ден. - И преглътна.

Това беше напредък. Усмихнах се и той ме дари със свенливата си усмивка.

- Хайде. Да обядваме. Всички сигурно се чудят къде сме. Тъкмо ще обсъдим кой какво иска да прави.

- О, не! - извика Кейт и всички очи се заковаха в нея.

-Погледнете! - Сочеше към прозореца. Валеше като из ведро.

Всички седяхме около дървената маса в кухнята и тъкмо бяхме приключили с италианското пиршество ~ микс от антипасти, приготвени от госпожа Бентли, и бяхме изпили две бутилки фраскати. Виното ми беше замаяло главата и се бях отпуснала.

- Разходката из планината отиде по дяволите - каза Елиът. като че ли дори малко облекчен. Кейт го изгледа накриво. Нещо ставаше, със сигурност нещо не беше наред. Държаха се добре с всеки, но не и един с друг.

- Може да идем в града - викна ентусиазирано Мия. Итън се засмя.

- Времето е перфектно за риба - предложи Крисчън.