E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- Какво има? - попитах.

- Надявам се да ти хареса - каза той тихичко. - Стигнахме.

Тейлър намали и зави през голям портал, направен от сиви,

бежови и червени камъни. Колата се мушна по алеята и спряхме през величествена къща с централно разположена врата и остър покрив, направена от тъмно дърво и същата комбинация от камъни като на портала Вземаше дъха - модерна, строга, смела -точно в стила на Крисчън.

- У дома сме - каза само с устни, докато гостите започнаха да се измъкват от вана.

- Чудесна е.

- Ела да я видиш и отвътре - каза развълнувано той. Очите му ме гледаха с такъв плам, все едно се канеше ми показва научно откритие.

Мия се затича по стълбите към някаква жена на вратата. Беше слаба, дребна, с прошарена коса. Мия се хвърли да я прегръща.

- Коя е тази? - попитах.

- Госпожа Бентли. Живее тук с мъжа си. Грижат се за къщата.

„Господи! Още персонал!“

Мия представи Итън и Кейт. Елиът също прегърна госпожа Бентли. Когато Тейлър разтовари вана, Крисчън ме хвана за ръка и ме поведе към вратата.

- Добре дошли, господин Грей - каза госпожа Бентли с мила усмивка.

- Кармела, това е съпругата ми, Анастейжа - каза гордо той и езикът му погали името ми. Сърцето ми подскочи.

- Добре дошла, госпожо Грей - кимна уважително тя. Подадох ръка и се здрависахме. Не беше никак изненадващо, че се държеше по-формално, отколкото с останалите от семейството.

- Надявам се полетът ви да е минал леко и приятно. Казват, че времето ще е хубаво през целия уикенд, но не съм съвсем сигурна. - И погледна тъмните облаци зад нас. - Обядът е готов. Ще го сервирам, когато кажете. - Усмихна се пак и тъмните й очи заблещукаха. Веднага я харесах.

- Чакай - каза Крисчън и ме вдигна на ръце.

- Какво правиш? - изпищях.

- Пренасям те през прага. Още един дом, госпожо Грей.

Усмихнах се и той ме пренесе в широко антре и след кратка

целувка ме пусна да стъпя. Подът беше дървен. Интериорът беше много изчистен и малко хладен. Напомни ми за голямата стая в „Ескала“ - бели стени, тъмно дърво и съвременни абстрактни картини. От антрето се влизаше в голяма всекидневна. Имаше три кожени бледокремави, почти бели канапета, обърнати към голяма каменна камина, в която беше и фокусът на цялата стая. Единственото цветно нещо бяха малките декоративни възглавнички, пръснати навсякъде по канапетата. Мия хвана Итън за ръка и го повлече да му показва къщата. Крисчън присви очи и поклати неодобрително глава, докато ги наблюдаваше как се отдалечават. После се обърна към мен.

Кейт чак подсвирна.

- Страхотно е!

Елиът помагаше на Тейлър с багажа. Пак се запитах дали Кейт знае, че Гиа е главният дизайнер.

- Ела да те разведа из къщата - каза Крисчън. Каквото и да му беше минало през ума за Мия и Итън, вече беше забравено. Беше развълнуван. Или може би притеснен? Трудно беше да се каже.

Пак ме потресе мисълта колко богат всъщност е той. Колко ли бе струвала тази къща? И аз не бях направила нищо, нищичко, за да го имам. За секунда се върнах месеци назад, когато ме заведе за първи път в „Ескала“. И тогава бях така втрещена. „Но бързич-ко свикна, нали?“ - изсъска подсъзнанието ми.

Крисчън ме поведе из къщата. Всички повърхности в кухнята бяха покрити със светъл мрамор, а шкафовете бяха черни. Избата също беше внушителна. Целият долен етаж беше нещо като... огромна бърлога - плазмен телевизор, меки канапета, фотьойли, маса за билярд... Изчервих се и Крисчън попита:

- Да поиграем, а? - Очите му грейнаха дяволито.

Поклатих глава и той пак се вкисна. Хвана ме за ръка и ме поведе нагоре. Над първия етаж имаше четири спални, всяка с отделна баня и тоалетна.

Неговата спалня обаче беше различна. Леглото беше много по-голямо от това у дома, обърнато с лице към прозорец, от който се виждаше цял Аспен и поразяваща гледка към планините.

- Това е планината Аякс... или ако предпочиташ да я наричаш Аспен - каза той и ме изгледа напрегнато. Стоеше на вратата, палците му в джобовете на черните джинси. Кимнах.

- Много си тиха.

- Прекрасно е, Крисчън. - И изведнъж изпитах болезнена необходимост да си тръгна за „Ескала“. Веднага.

Той направи точно пет огромни крачки към мен, хвана брадичката ми и я дръпна надолу, за да спра да хапя устната си.

- Какво има? - Очите му се опитваха да уловят погледа ми.

- Ти си много богат.

-Да.

- Понякога се изненадвам колко богат си всъщност.

- Колко сме богати.

- Да, сме - повторих автоматично.

- Не се стресирай заради това, Ана. Моля те. Това е просто една къща.