E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- Мисля, че ще е много невъзпитано да караме гостите да чакат каза сърдито Крисчън и направи крачка към мен. ,Накай! Той откога започна да се интересува от мислите и чувствата на другите?“ Отстъпих към стената и той ме притисна в ъгъла. Топлината на тялото му беше като решетка на затвор. Наведе се и отърка нос в моя.

- Приягна ли беше изненадата? - попита шепнешком и с глас, пъленсочакване.

- О, Крисчън фантастична изненада! - Прокарах длан по гърдите му и го целунах. - Кога успя да го организираш? - попитах и го погалих по косата.

- Снощи. Не можах да спя и пуснах мейли на Елиът и Мия, и ето, тук са.

- Много мило, наистина. Благодаря ти. Сигурна съм, че иде изкараме страхотно.

- А и ще е по-лесно да избегнем папараците в Аспен, отколкото у дома.

„О, да папараците! Прав е!“ Ако бяхме останали в „Еска-ла“, щяхме да сме принудени да седим у дома. Потръпнах, като се сетих за камерите, за ослепителните светкавици на фотоапаратите на фотографите, които Тейлър за щастие успя да разкара.

- Ела. По-добре да седнем, скоро ще излетим. - Той ми подаде ръка и се върнахме при гостите.

- Много бързо обслужване предлагате в този самолет - засмя се Елиът.

Крисчън не му обърна внимание.

- Моля всички пътници да заемат местата си. Дами и господа, ще излетим след няколко минути... - отекна в салона гласът на Стивън - спокоен, авторитетен. Брюнетката... хм... как се казваше... Натали? се появи и събра празните чаши от кафе. Тя беше с нас и на медения ни месец. „Наталия! Казва се Наталия“.

- Добро утро, господин Грей, госпожо Грей - каза мило. Защо ме караше да се чувствам така неудобно? Може би защото беше брюнетка. Крисчън рядко назначаваше брюнетки, защото ги намираше за много по-привлекателни. Той й се усмихна и се настани на седалката срещу Кейт и Елиът. Аз прегърнах Мия и Кейт и помахах на Итън и Елиът. После бързо седнах до Крисчън и си закопчах колана. Той сложи ръка на коляното ми и ме стисна нежно. Изглеждаше отпуснат и щастлив въпреки че с нас имаше хора. Зачудих се дали не може да е винаги такъв - да не упражнява никакъв контрол.

- Надявам се да си взела планинските обувки.

- Няма да караме ски, нали?

- През август ще е трудно — отвърна весело той.

Всъщност да де.

- Караш ли ски, Ана? попита Елиът.

-Не.

Крисчън премести ръката си от коляното ми, за да ме хване за ръката.

- Сигурен съм, че брат ми може да те научи - ухили се Елиът и добави: - Много е добър, особено на хлъзгавите участъци и по възвишенията.

Изчервих се и погледнах скришом Крисчън. Той гледаше Елиът, без да показва никаква емоция, но бях сигурна, че едва сподавя смеха си.

Самолетът тръгна бавно по пистата.

Наталия ни запозна с инструкциите за безопасност. Говореше ясно, гласът й беше приятен, звънлив. С морскосиня риза с къси ръкави и права пола, с перфектен грим, тя беше наистина много красива. Подсъзнанието ми ме погледна с повдигната, оскубана поне наполовина вежда.

- Добре ли си? - попита Кейт и мисля, съвсем целенасочено.

- Искам да кажа след всичко това с Хайд.

Кимнах. Не исках да мисля, не исках да говоря за Хайд, но тя имаше съвсем различни намерения.

- И защо е откачил? - попита: мина направо към същината, без заобикалки. Отметна косата си назад, готова да души и рови за още информация.

Крисчън я изгледа хладно, сви рамене и каза:

- Изритах жалкия му задник от издателството.

- О? Така ли? Защо? - Определено се беше вживяла в ролята на разследваща журналистика.

- Пусна ми се много грубо - казах аз. Опитах се да й сритам крака под масата, но не я уцелих. „Мамицата й!“

- Кога? - попита тя.

- Преди доста време.

- Не си ми казвала!

Вдигнах рамене извинително.

- Не ми се вярва да е само заради това. Чак такова драстично и екстремно отмъщение само заради едно уволнение... - Честно, не знаеше кога да си затвори устата, но този път въпросът поне беше към Крисчън. - Има ли някакви психически проблеми? Ами цялата тази информация, която държи за семейството?

- Продължаваше да го върти на шиш, очевидно мислеше, че аз все още не знам нищо. Издразних се.

- Смятаме, че връзката е някъде в Детройт - каза Крисчън меко, прекалено меко. „О, не, Кейт, моля те, откажи се! Незабавно!“

- И Хайд ли е от Детройт?

Крисчън кимна.

Самолетът ускори и аз стиснах ръката му по-здраво. Той ме погледна окуражително. Знаеше, че мразя излитанията и кацанията. Стисна ръката ми и палецът му я загали успокоително.

- Какво все пак знаеш за него? - попита Елиът, който изобщо не обърна внимание на факта, че излитаме, нито на факта, че Крисчън се изнервя от въпросите на Кейт. Тя се наведе напред и наостри уши.