E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

Той се размърда, вдигна глава от гърдите ми и ме изгледа сънено.

- Добро утро, господин Грей! - Усмихнах се.

- Добро утро, госпожо Грей. Добре ли спахте? - И се протегна.

- След като мъжът ми спря да изтезава пианото, да, спах добре.

Той се усмихна с онази, срамежливата усмивка и сърцето ми се разтопи.

- Да тормозя пианото? Непременно ще изпратя мейл на госпожа Кати да я уведомя.

- Госпожа Кати?

- Учителката ми по пиано.

Засмях се.

- Какъв прекрасен звук - каза той. - Искаш ли да изкараме един хубав ден днес?

- Разбира се. Какво ти се прави?

- След като правя любов с жена си и тя ми приготви закуска, бих желал да я заведа в Аспен.

- В Аспен?!

-Да.

- Истинският Аспен? В Колорадо?

- Точно така. Освен ако някой не се е нанесъл там. Все пак ти плати двайсет и четири хиляди долара за това удоволствие.

- С твоите пари - засмях се.

- Нашите пари.

- Когато наддавах за къщата, парите бяха твои. - Врътнах очи.

- О, госпожо Грей, вие и вашите връткащи се очи - прошепна той и ръката му плъзна по бедрото ми.

- Не е ли много път дотам? - попитах, за да разсея намеренията му.

- Не и със самолет - каза той сърдито и ръката му сграбчи дупето ми.

О, как забравих, че съпругът ми има самолет. Ръката му продължи да се движи нагоре, нощницата ми се свиваше под пръстите му и скоро забравих всичко.

Тейлър ни закара до Сий Так. Самолетът на „Грей Ентръпрай-зис“ ни чакаше.

Беше мрачен ден, но не исках да позволя на времето да удави настроението ми. Крисчън обаче сияеше като коледна елха. Беше развълнуван от нещо и подскачаше като малко дете, което крие някаква изненада. Зачудих се какви ли ги е намислил този път. Изглеждаше невероятно - рошава коса, черни джинси, бяла риза. Никакви директорски костюми днес. Тейлър спря колата при стълбата до самолета.

- Имам изненада за теб - каза Крисчън и целуна пръстите ми.

- Приятна, нали?

- Надявам се - усмихна се топло.

Хм... какво беше намислил?

Сойър изскочи от колата и отвори вратата ми. Тейлър отвори тази на Крисчън и извади куфарите ни от багажника. Качихме се. Стивън ни посрещна до вратата на самолета. Хвърлих едно око към пилотската кабина и видях как пилот Бейли включва и изключва някакви копчета по таблото.

Крисчън и Стивън се здрависаха.

- Добро утро, сър.

- Благодаря, че се отзовахте при такова кратко предизвестие -каза Крисчън - Гостите ни тук ли са?

- Да, сър.

„Гости?“ Обърнах се и... Кейт, Елиът, Мия и Итън седяха на кремавите кожени седалки и ми се усмихваха. Обърнах се към Крисчън.

- Изненада! - каза той.

Едва успя да укротя щастието си, за да не ме вдигне като балон нагоре, преди самолетът да е излетял.

- Каза, че не се виждаш често с приятелите си. - Крисчън сви рамене и ми се усмихна извинително.

- О, Крисчън, благодаря ти! - Метнах се върху него и го раз-целувах пред всички.

- Ако продължаваш така, ще те хвана и ще те заключа в спалнята — прошепна той.

- Няма да посмееш - казах в устните му.

- О, Анастейжа. - Засмя се, поклати глава, пусна ме и с едно рязко движение сграбчи бедрата ми, вдигна ме и ме метна на рамо.

- Крисчън! Пусни ме! - изврещях и го заплясках по задника.

Мярнах усмивката на Стивън, който се обърна и влезе в пилотската кабина. Тейлър стоеше на вратата и едва сдържаше смеха си.

Без да обръща никакво внимание на молбите ми и на безуспешния ми опит да го набия, Крисчън закрачи през салона на самолета, покрай Мия и Итън, които седяха един срещу друг, покрай Кейт и Елиът, който издаваше нечленоразделни звуци като маймуна с психични отклонения.

- Моля извинете ме - обърна се Крисчън към гостите ни, - но се налага да поговоря със съпругата си насаме.

- Крисчън, пусни ме пищях аз.

- Всяко нещо с времето си, бебчо.

Мия, Кейт и Елиът се смееха. Какво му беше смешното? Беше само ужасно неловко. Итън ни гледаше стреснато. Всички погледи ни проследиха чак до спалнята.

Крисчън затвори вратата и ме пусна по тялото си. Усетих всеки негов мускул и сухожилие. Усмихна ми се с хлапашката си усмивка, доволен и горд от себе си.

- Добро шоу спретнахте, господин Грей. Скръстих ръце с престорено недоволство

- Не беше шоу, беше весело. Той се усмихна още по-ослепи-телно. Господи, наистина беше толкова млад!

- И мислиш ли да продължиш започнатото? - попитах, без да съм сигурна какво мисля по въпроса самата аз. Та нали другите щяха да ни чуят, за бога! И изведнъж ме досрамя. Погледнах леглото със смесени чувства, спомних си първата ни брачна нощ и усетих как започвам да се изчервявам. Толкова много бяхме говорили предната нощ, толкова много направихме. Имах усещането, че сме прескочили препятствие, но какво? Това също не знаех. Погледнах веселите очи на Крисчън и не успях да се сдържа. Усмивката му беше толкова заразна!