E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- Наистина ли? - Не разбирах.

Устните му се изкривиха в тъжна усмивка.

- Не искам да те наранявам. Увлякох се. - Наведе се и ме целуна. - Просто изключих. А това се случва доста често и с теб.

И незнайно защо и съвсем необяснимо за самата мен тези думи ме поласкаха и... се засмях. Защо думите му ме бяха направили толкова щастлива? Той се смееше с мен.

- Не разбирам защо се смеете, госпожо Грей!

- И аз не разбирам!

Бяхме топка от оплетена кожа и плът, деним и сатенени червени чаршафи. Погалих го по гърба и зарових пръсти в косата му. Той въздъхна и се отпусна в ръцете ми.

- Това означава, че мога да ти имам доверие, че ще ме спираш, когато стана такъв. Не искам никога да ти причинявам болка. - И добави: - Имам нужда от...

- От какво?

- Да контролирам, Ана. Така, както се нуждая от теб. Това е единственият начин, по който мога да... функционирам, да съществувам. Не мога да се откажа от това. Опитах. И все пак... с теб... - Поклати глава уморено.

Преглътнах. Това беше неговата дилема - необходимостта да контролира и нуждата му от мен. Не исках да повярвам, че едното напълно отрича другото.

- Имам нужда от теб - прошепнах и го притиснах по-силно до себе си. - Ще се опитам, Крисчън, наистина ще се опитам да бъда по-разумна и да се съобразявам.

- Искам да се нуждаеш от мен.

- Но аз се нуждая от теб! - почти викнах. „Обичам го, нуждая се от него! Толкова много, болезнено силно!“

- Искам да се грижа за теб.

- Но ти го правиш. Непрекъснато. И така ми липсваше, когато замина.

- Така ли? - Беше наистина изненадан.

- Разбира се. Мразя да не си при мен.

Усетих усмивката му.

- Можеше ти да дойдеш с мен.

- Крисчън, нека не започваме този спор. Искам да работя.

Той въздъхна и аз пак прокарах пръсти през косата му.

- Обичам те, Ана!

- И аз те обичам, Крисчън! И винаги ще те обичам!

И всичко се успокои. Като след буря. Лежахме заслушани в ритъма на сърцата си и изтощена от всичко... заспах.

Стреснах се. Скочих в паника. Къде съм? Стаята с играчките? Светлините грееха меко, светлината се плъзгаше по кървавочервените стени. Крисчън проплака и разбрах, че това ме е събудило.

“Не! - изплака пак. Беше легнал до мен, с отметната глава, очите му бяха здраво стиснати, лицето му изкривено от болка.

„Господи, кошмар! Има кошмари!“

- Не! - извика той.

- Крисчън, събуди се! - Изритах чаршафа, седнах, коленичих до него, грабнах го за раменете и започнах да го разтърсвам. Сълзите ми потекоха.

- Крисчън, моля те, събуди се! Моля те!

Той отвори очи - сиви, обезумели, зениците му - разширени от ужас и паника. Гледаше ме с празен поглед.

- Крисчън, това е само кошмар. У дома си. Всичко е наред. Няма нищо страшно.

Той се заоглежда като обезумял, не разбираше къде е. Накрая очите му се впиха в моите.

- Ана! - извика без дъх и ме сграбчи, дръпна ме към гърдите си и ме целуна. Силно. Езикът му завладя устата ми. Усетих вкус на отчаяние и нужда. Едва дишах. Той се претърколи върху мен, без да откъсва устните си от моите. Притисна ме върху матрака. Едната му ръка сграбчи челюстта ми, другата беше върху главата ми, не можех да мръдна. Коленичи между краката ми, разтвори ги и се настани там - все още беше с джинсите.

- Ана - извика, като че ли не вярваше, че съм там, с него. Погледна ме за част от секундата и успях да си поема дъх. И устните му пак бяха върху моите, вземаха всичко, което можех да му дам. Той изстена и притисна бедра към мен. Пенисът му едва се побираше в джинсите, усещах как го притиска към меката ми кожа.

Изстенах и цялото погиснато сексуално напрежение отпреди часове изригна, мощно, отмъстително, тялото ми отново се наводни с желание и нужда. Предадох се на тези демони, на настоятелните му целувки по лицето, очите, бузите, навсякъде.

- Тук съм - шепнех, опитвах се да го успокоя, задъханият ни горещ дъх се сливаше в един. Дишахме като един. Обвих раменете му и надигнах слабините си към него, за да го посрещна.

- О, Ана - задъхваше се той. - Искам те.

- И аз - прошепнах горещо, тялото ми отчаяно търсеше допира му. „Искам го! Искам го! Сега! Имам нужда от това, искам да ме излекува от болката на желанието“. Той бързо разкопча копчетата на джинсите. Пенисът му беше огромен, освободен.

„Господи, а допреди минута спях!“

Той ме погледна и изчака като за разрешение.

- Да, моля те! - Гласът ми трептеше от желание.

С едно движение той влезе в мен и ме изпълни.

Извиках, но не от болка, а изненадана от настойчивостга му.