Георги Райчев - Имало едно мече…

— Тук ли живеят добрите деца Розка и Минко? — попита старецът с висок глас.

— Тук, тук, ето ги — отвърна майка им, като едва сдържаше смеха си.

— Къде са те? — попита пак старецът. — Нека дойдат, нося им нещо от златната пещера.

Минко и Розка приближиха разтреперани. Те хем се радваха, хем ги беше малко страх.

Старецът свали торбата и почна да вади от нея разни неща. Раздаде много подаръци — и на малките, и на големите. А най-сетне — и едно голямо автомобилче на Минко, а за Розка — тръстикова количка със заспала кукла в нея.

Старецът се изправи и метна пак торбата през рамо:

— Сбогом, деца! — каза той. — Догодина пак ще дойда с по-хубави подаръци. Бързам, чакат ме и други деца.

Старецът се обърна и излезе. Децата едва сега се поотпуснаха. Розка първа се съвзе:

— Мамко, познах го! — викна тя радостно. — Той беше същият премръзнал старец, който нощува у дома.

— И аз го познах — обади се Минко. — Сега той имаше топъл кожух и калпак на главата също като татковите старите…

Бащата ги прегърна радостен.

— Мили деца — рече той, — ако бъдете добри и послушни, догодина нашият Дядо Мраз ще ви донесе още по-скъпи и хубави подаръци.

Един човек имаше куче и кокошка. Кучето наричаха Шарко, а кокошката Сивка. Шарко и Сивка уж бяха приятели. Сивка беше с добро сърце, помагаше всякак на Шарка, а кучето все гледаше да й напакости. Някой път дори я гонеше по двора и късаше със зъби перата й.

Един ден Шарко спеше сладко-сладко под сянката на ореха. Покрай него мина Сивка и видя, че на ухото му е кацнала голяма зелена муха и се готви да си смукне топла кръвчица. Сивка побърза да защити приятеля си, спусна се и клъвна мухата. Но Шарко се пробуди и погна Сивка.

— Гладнице! — викна й той. — Ти искаше да ми изядеш ухото, докато бях унесен в сладък сън.

Но изплашената Сивка подхвръкна на стряхата и оттам се опита да му обясни как стои работата.

— Лъжеш! Бау! Бау! — лаеше лошият Шарко. — Лъжеш! Не ти вярвам! Ти искаше ухото ми да изкълвеш, та да ми се смеят всички от махалата! Но почакай — аз ще направя пък господарите да те изядат!

Шарко знаеше къде е пологът на кокошката. От този ден той почна да я следи. И щом я чуеше, че кудкудячи, прогонваше я от полога и изяждаше яйцето.

Идваше вечерта стопанката, гледаше, празен полог.

— Я гледай каква лъжкиня е станала нашата Сивка — думаше тя, — само кудкудячи в полога, а пък яйца не снася!

Днес така, утре така, най-сетне господарката се ядоса. Един ден тя каза на мъжа си:

— Слушай, мъжо, щом нашата Сивка не снася вече яйца, най-добре е да я заколим и да сготвя за утре сладка чорбица да си хапнем.

— Бива, жено, бива — отвърна мъжът зарадван, — и аз така мислех. Защо ни е такава мързелива кокошка. Ще си купим друга, по-добра.

Кучето и кокошката бяха на двора и чуха какво кроят господарите. Щом хората влязоха в къщата си, кучето почна да подскача и да скимти от радост.

— Кви! Кви! Кви! Е, Сивке, разбра ли, че си отмъстих? Ти искаше ухото ми да изкълвеш, а пък аз направих тебе цялата да те изядат!

— Ти си зъл и глупав, Шарко — отвърна му кокошката и заплака от мъка.

И наистина кокошката беше не само по-добра, а и по-умна от глупавото куче.

— Кудкудяк! Кудкудяк! — рече си тя. — Чакай, аз няма да оставя да се радва лошият Шарко. Ще избягам в гората, ще си снеса там яйца, ще измътя пиленца и ще ги доведа на господарите. Тогава те ще видят кой е виновният.

Хората живееха покрай гората. Още същия ден кокошката избяга там, сви си гнездо и почна да снася в него яйцата си.

Но след десетина дни човекът отиде в гората за дърва. Шарко, който нямаше никаква работа, навири опашка и преплете крака подир него. Човекът не го и забеляза.

Насам Шарко из гората, натам — току гледа на едно място Сивка лежи в тревата и мъти яйца. Погна я Шарко, излапа яйцата й и — беж! — да го не види някой, право назад в село. А Сивка подхвръкна на едно дърво и закряка с все сили, от яд и мъка. Чу я човекът и дойде да види какво кудкудячи в гората. Гледа — неговата кокошка на дървото, а долу пълно гнездо с черупки от яйца.

— Я гледай — рече си човекът, — наша Сивка била жива! А пък ние помислихме тогава, че я е грабнала лисица. Бре, тук ще има някоя дяволия. Кой ли е изял яйцата й? Сигурно такава ще е била работата и попреди. Я чакай да туря до гнездото клопка. Може би ще пипна пакостника.

Още до вечерта донесе той яка железна клопка и я прикри в тревата до самото гнездо. На утрото Сивка снесе яйце и зачака. Ето ти го след малко иде пак Шарко и отдалече се смее: