Любомир Пеевски - Очите на професор Самберг

Испанецът му направи обидена физиономия и тръгна след него. Те разчистиха храстите във вдлъбнатината, където бяха оставили багажа, изравниха я, доколкото това беше възможно, и се заеха с построяването на палатките. Луи, който не можеше да стои дълго време сериозен, запя:

Хосе си даде вид, че не го слуша, но след това се усети, че тихичко му приглася:

Облаците, които донесе сутринта, се поразмърдаха и първите лъчи на слънцето весело се залюляха по върховете на дърветата. Луи заби колчетата и на последната палатка и като се изправи, изведнъж закрещя:

Хосе го погледна учудено, но вече не така нацупено. Луи възторжено продължи:

— Светът е чудесен, приятелю! Особено когато изгрява слънцето. Погледни го! Това древно светило е най-голямото чудо на времето и на пространството. По-старо от всички, а винаги младо, ново… И никога не омръзва. Обаче я се опитай да го разгледаш по-добре. Без тъмни очила! Не може! А защо? За да не разкриеш тайната на вечната му младост…

Мургавият испанец също се изправи и жадно подложи лицето си на топлите слънчеви лъчи. Той не можеше да разбере Луи наистина ли се възхищава на слънцето, или се шегува, но му беше приятно да слуша бърборенето му.

В този момент откъм бездната долетя бучене и грохот. Ехото му отекна в околните върхове и изпълни цялата планина с тревога, възбуда и смут.

Луи и Хосе се втурнаха към Дяволското копито. Скрипецът си беше на мястото. Те застанаха на ръба на пропастта и се мъчеха да разберат какво става вътре, но всичко беше утихнало.

— Сигурно няколко камъка са се срутили… — не съвсем уверено предположи Луи. — А пък вдигнаха шум!…

— Ами ако са паднали върху Ивац и Пиер-Ален? — разтревожи се испанецът и черните му мустачки настръхнаха.

— Глупости! — сбърчи вежди Луи и си погледна часовника. — Двамата слязоха преди час и половина. Отдавна са в някоя галерия най-малко на сто-двеста метра навътре.

— Прав си — съгласи се Хосе. — Добре, че това не се случи, докато се спускаха. Коварна пропаст! В нея непрекъснато става нещо. Снощи вой — сега каменопад…

— Колко е тихо! — прошепна Луи, взирайки се в тъмнината на бездната. — Трябва да ти призная нещо. В пещерите най-много ме привлича тишината. Тихо… тихо, като в Космоса.

— Да се върнем при палатките! — прекъсна го Хосе. — Имаме още работа там…

— Да… да — спря го Луи. — Но нека най-напред проверим дали този каменопад не е повредил кабела. Навивай скрипеца бавно, а аз ще го преглеждам сантиметър по сантиметър.

Проверката продължи дълго. Може би цял час. Кабелът беше здрав. По него нямаше никакви следи от удари. Но най-неочаквано свърши… Куката липсваше. Когато погледна макарата на скрипеца, Луи установи, че заедно с нея липсва и най-малко двадесет-тридесет метра кабел. Разгледа изпълзелия от пропастта край. Беше отрязан като с нож.

— Ама че нелепост! — ядоса се Луи. — Вероятно камъкът е паднал точно върху кабела и го е прекъснал. Такъв здрав кабел! Кой знае що за удар е било?

— И сега какво ще правим? Куката е останала долу…

— Ще те спусна да я извадиш! — съобщи със сериозен вид Луи. — Нали ти и без това искаше да слезеш в пропастта.

— Това е съвсем правилно! — зарадва се Хосе. — Отивам да си взема каската и раницата.

— Чакай! Чакай… — спря го Луи. — Ти забрави, че имаме резервна кука и още една макара с кабел. Просто ще закачим нова кука за скъсания кабел и това е. Той е достатъчно дълъг…

— Прав си! — със съжаление каза Хосе, който вече се беше приготвил за спускане.

Другарят му донесе от лагера нова кука и внимателно я завърза за прекъснатия край. После застана до скрипеца и започна да го развива. Куката беше по-тежка и затова не стана нужда да се връзва нещо за нея, за да слиза по-бързо. Накрая той усети по опъването, че кабелът е вече на дъното.

— И ние ще имаме какво да разказваме на Ивац и Пиер-Ален, когато се върнат — усмихна се доволно Хосе и тръгна към палатките.

— Дори мисля, че те искрено ще съжаляват, че не са останали на повърхността! — съгласи се Луи. — Такова приключение!

Двамата дооправиха лагера, изкопаха малки канавки за оттичане на водата, ако случайно завали дъжд, и събраха дърва за огън.