Любомир Пеевски - Очите на професор Самберг

Отпуснах се мързеливо край един горски извор, където често обичам да си почивам, и без да искам, упоен от свежестта на майския ден, неусетно съм заспал. Колко време съм прекарал така, и досега не знам. Бях разбуден внезапно от някакъв шум. Скочих, но не открих никаква причина за безпокойство. Реших, че просто съм сънувал, стана ми весело и тръгнах към извора да се измия. И тъкмо тук се случи най-странното. Когато се приближих, кой знае защо ми се стори, че не всичко е в ред. В първия момент не можах да си обясня какво. Както винаги, и сега изворът беше чист и прозрачен. От него се процеждаше тънка бистра струя, от която тръгваше малък ручей. Беше тихо. Наведох се да гребна вода и изведнъж видях някакво изображение. Отначало помислих, че виждам себе си като в огледало, но по-късно усетих, че това беше нещо съвсем друго… Впрочем какво точно беше, и досега не мога да си обясня. Изправих се и се огледах. Край мен, както и преди, нямаше никой. Но усетих, че повърхността на водата отново се раздвижи. Обърнах се и по-нататък не си спомням нищо… На другия ден моят помощник ме намерил на същото място. Не съм знаел нито кой съм, нито къде се намирам. В извора нямало нищо. Около мен също…

След три дни си възвърнах паметта, но какво се случи тогава, и досега не мога да кажа. Аз си мисля, че може би някаква трева или билка е паднала във водата, разтворила се е и ми е подействувала по такъв начин. А може и серни изпарения да са ме замаяли. Наоколо в земята пукнатини колкото искаш. И ако ви говоря за този случай, то е само защото по някаква случайност изворът се намира на стотина метра от въпросната пропаст.

Това е всичко, което мога да ви съобщя. Моля ви още веднъж да ме извините за дързостта, че ви пиша това писмо. Направих го само от желанието да ви бъда полезен. На вас и на вестника, който много уважавам и редовно чета.

С почит: Гари Фериел“

На около 100 километра на северозапад от величествения планински масив Младета, наричан още Прокълнатите върхове, закътан в гънките на една клисура, пламтеше огън. Пламъците му осветяваха четири единични палатки, построени в полукръг, и трима мъже, седнали край него. Пред вратата на най-отдалечената палатка мъждукаше фенер и вътре друг мъж, наведен, пишеше нещо.

Това бяха участниците в малка пещерна експедиция, които се готвеха да проникнат в бездната Дяволското копито.

Беше една от ония прелестни юлски нощи, с редки звезди, без луна, когато случайните звуци на тревите, гората и вятърът се отронват като откровения и разбуждат неподозирани размисли.

— Каква нощ, Луи! — обади се мечтателно един от мъжете, седнали край огъня. — Погледни нагоре! Звезди… звезди… И на колко ли от тях има живот?… С нетърпение очаквам мига, когато човекът ще установи контакт с други разумни същества. Сигурен съм в това почти толкова, колкото, че половината от хиляда са петстотин…

— Кой знае, Хосе! Или контакт, или късо съединение… — прекъсна го насмешливо мъжът, когото нарекоха Луи. — Аз лично мисля, че живот на звездите няма. Звездите си живеят добре само на земята.

— Малко четеш, Луи! Малко четеш и затова малко знаеш… Изчислено е, че земята е била посещавана от представители на други планети няколко хиляди пъти.

— Не вярвай на това! — авторитетно махна с ръка Луи. — Толкова много посещения и никаква съществена следа. Помисли сам! Ако двадесет туристи посетят една пещера, поне двама от тях ще си напишат имената в нея. А ти ми говориш за хиляди посещения…

— Следи има! Какво ще кажеш например за такъв факт? Всички спътници на Земята се въртят от запад на изток. И само един се върти в обратна посока. Наричат го Черния принц.

— Че какво неясно има тук? — снизходително попита Луи. — Всичко, драги, е направено на Земята. Всичко е от Земята. Но не всичко сме успели да си обясним още. Помниш ли историята с фотографираната летяща чиния. Оказа се най-обикновена фалшификация. Просто фотографът решил да се пошегува с любителите на сензации. И после защо трябва да си обясняваме всяка загадка с посещение отнякъде?! Романтично е, но… наивно.

— Остави го, Хосе! — обади се третият мъж край огъня с мек басов глас. — Луи няма да бъде Луи, не обясни ли всичко по своему. Ако например сега, в тази минута, от небето падне непознат звяр… Или просто една печена кокошка с размерите на слон, обяснението на Луи ще бъде горе-долу такова: кокошката се е излюпила и порасла на Земята. След това ураган я вдигнал във въздуха, слънцето я изпекло и сега друг вихър я спуска тук. И дори ще ни обясни, че кокошката е имала перушина, но си я оскубала сама от страх…

Читать дальше