Любомир Пеевски - Очите на професор Самберг

— Удари го в земята, веднага ще спре! — посъветва го Пиер-Ален.

— Не става! — усмихна се Луи. — Противоударен е…

Четиримата мъже се измиха в близкия ручей, закусиха набързо, сгънаха палатките и нарамили всичко, се отправиха нагоре по склона. Отпред вървеше Пиер-Ален, следван от Ивац, Хосе и Луи.

Не след дълго групата стигна до бездната.

Пропастта имаше елипсовиден отвор с диаметър около десетина метра. Ръбът й беше обрасъл с храсти и ниски жълтеникави треви.

— Да оставим багажа тук! — посочи Хосе малка вдлъбнатина в склона, разположена съвсем близо до бездната. — Хем няма да ни пречи, хем ще ни е под око.

Струпаха багажа и се върнаха край пропастта.

— Тихо! — помоли Пиер-Ален и пусна камък в нея.

Той изсвистя, удари се няколко пъти в стените, тупна меко в нещо, вероятно площадка, покрита с пръст, търкулна се по нея и спря.

— Сто и двадесет метра! — заяви Хосе.

— И петдесет и пет сантиметра! — иронично забеляза Луи. — Пазете се! — И на свой ред пусна камък.

— Шестдесет метра! — авторитетно съобщи той, когато камъкът спря на дъното. — Повече от ясно е! Хосе, учудвам се как с твоя музикален слух нямаш никакво чувство за дълбочина.

— Пак ли почвате вашите спорове? — намеси се Пиер-Ален. — Определянето на дълбочината по този начин винаги е погрешно. Освен че трябва да се държи сметка за противодействието на въздуха, профила на бездната и отскачанията, трябва да се отчете и скоростта, с която звукът се връща…

— Е, че то, ако беше лесно, всеки би го определил! — усмихна се с превъзходство Луи.

— Аз мисля, че дълбочината е около шейсет-седемдесет метра! — обади се и Ивац. Той внимателно беше следил падането на камъните.

— Ето един човек, който разбира от тези работи! — възкликна Луи, явно доволен, че и българинът отчиташе същата дълбочина. И му подаде ръка.

— Като слезем, ще разберем кой е прав! — продължи да упорства обидено Хосе. — Пиер-Ален, дай скрипеца!

Високият инженер донесе раницата си и извади от нея скрипец и макара с дебел кабел.

— Сам го направи в завода, където работи! — обясни с уважение Луи на Ивац, докато Хосе и Пиер-Ален закрепяха скрипеца за едно дърво, израсло до самата бездна. — Много удобно нещо при изследване на пропасти. И най-важното — здраво!

— Готово! — съобщи Хосе с такъв тон, като че ли сам беше свършил всичко. — Можем да започваме. Кръвта ми се сгъстява като си помисля за това.

— Най-напред ще се спусна аз! — обясни Пиер-Ален. — Ако всичко е благополучно, щом стигна дъното на пропастта или някаква площадка с пещерни галерии, ще се откача от кабела. Вие ще го издърпате и след мен ще слезе Ивац. Той е наш гост и затова ще участвува още в първото спускане… Хосе и Луи ще останат на повърхността!

— Мисля, че това не е най-правилното решение! — обади се испанецът. — Според мен ти, Пиер-Ален, трябва да останеш на повърхността, защото най-добре знаеш как се работи със скрипеца.

— Не ставай смешен, Хосе! — сряза го Луи. — С този скрипец се работи толкова лесно, че вятъра да помолим и той ще се справи.

— Аз мога да сляза и утре! — предложи българинът. — Ако Хосе е толкова нетърпелив…

— Не! Не… — високо извика Хосе. — Разбира се, че Пиер-Ален е прав… На повърхността ще останем ние с Луи!

— Тъй като пропастта не е изследвана, трябва да вземем всички предпазни мерки — продължи Пиер-Ален. — Сега часът е шест. Контролно време пет часа. Ако не се върнем, ще чакате още два и в пропастта ще се спусне Луи.

— А аз пак на повърхността. Това вече не е справедливо! Граждани, обиждат музикантите! — извика Хосе, но с такъв тон, че всички се засмяха.

— Поне съм сигурен, че няма да скучаете! — каза Пиер-Ален. — Ако нещо се случи и сами не знаете как да се справите, идете до завода, където работя. Луи, ти знаеш къде е. Но дано не става нужда…

Той закачи за колана си завързаната в края на кабела солидна кука, провери още веднъж запаса от батерии и изправността на електрическия фенер и закопча каската си.

Луи и Хосе застанаха до скрипеца. Ивац се изправи на ръба на пропастта.

— Довиждане! — махна с ръка Пиер-Ален. — Хосе, не ми се сърди. Първата голяма зала, ако има такава в пропастта, ще я нарека на твое име! Ивац, чакам те на дъното!

И той даде знак за спускане.

Луи и Хосе започнаха да развиват кабела и Пиер-Ален потъна в бездната. Отначало Ивац виждаше светлината на електрическия му фенер. После тя постепенно се разтопи в тъмнината на дълбоката пропаст. Спускането продължи повече от половин час. Накрая кабелът престана да се опъва.