Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

— Или голф клубовете в Палм Спрингс — допълни Гари Хамър.

— Може да се наложи да разширим кръга на заподозрените — съгласи се Ръсел. — Току-що получих доклада на отдела по поведенчески профили. Пред всеки от вас има копие. Профилът не се различава особено от предвидения. Отделът не смята, че нашият човек има някакво отношение към мира.

— Докладът ще стесни ли обръча около престъпника? — попита Брус Бауърс.

— Възможно е. Още не знам.

Телефонът в другия край на стаята иззвъня. Веласкес стана и вдигна слушалката. Каза името си, изслуша човека отсреща и съобщи:

— Луан, отделът по компютърни престъпления е останал без базите си данни.

Давид Вайзнер беше прекарал цялата нощ в кабинета си. Успя да подремне за около час след полунощ.

Кабинетът му беше разположен близо до тайната квартира на Централния институт за разузнаване и технология. Той се намираше на гърба на една пътническа агенция във фоайето на „Хилтън“ в Тел Авив. Повечето му приятели и познати смятаха, че Давид работи в туристическата индустрия. Пътуванията му бяха достатъчни, за да поддържат това мнение.

Очите му вече сами се затваряха и той поглеждаше от време на време към кожения разтегателен диван до стената. Едва успяваше да си наложи да върне вниманието си отново към екрана.

Мониторът беше част от компютър Ай Би Ем, свързан само с електрическата мрежа. Информацията на екрана идваше от едно от дванадесетте флопита, предоставени от директора на архивите. При това предоставени с хиляди предупреждения и резерви. Директорът никак не беше доволен от факта, че тази информация може да излезе от прекия му контрол. Вайзнер знаеше, че всъщност данните далеч не покриват всички досиета в института. Базата данни му даваше само онези имена, които са свързани по някакъв начин с компютрите или високотехнологичните престъпления.

Вече преглеждаше досиетата под буква „Т“. До обяд щеше да е приключил. Тъкмо навреме, за да изпрати дискетите до Лондон с куриера на посолството.

На вратата не се почука. Всъщност щеше да е доста странно в четири часа сутринта. Вайзнер чу как в ключалката се превъртя ключ и веднага се разсъни. Стана от стола и отвори чекмеджето, в което държеше беретата си.

В кабинета влезе Исак Липцин и затвори вратата след себе си.

Вайзнер с облекчение се отпусна и затвори чекмеджето.

— Добро утро, Давид. Впечатлен съм, че работиш толкова рано.

— По-скоро късно, шефе. Силите ми са на привършване.

Възрастният човек махна със слабата си ръка към компютъра.

— Как върви задачата?

Давид взе бележника, чиито страници бяха покрити със ситно изписани имена.

— Това са файловете, които изтрих от диска.

Липцин прегледа набързо първата страница и обърна втората.

— Осемдесет имена?

— Да, господине.

— Много добре. Не мисля, че някой трябва да знае за досиетата на тези хора.

Изтритите файлове от дискетите за Лондон включваха имената на учени и администратори, които работеха за някои от най-големите компютърни и софтуерни корпорации в света — „Ай Би Ем“, „Хюлет-Пакард“, „Майкрософт“, „Диджитал“, „Сторидж Дейта“ и други. Вайзнер разбираше защо институтът събира подобна информация и нежеланието на Липцин да популяризира този факт.

Но едва ли само това можеше да бъда причина за личното посещение на шефа в кабинета му, и то по такова време.

— Има ли някакъв проблем, господине?

— Да, така изглежда. Направи ли копия на файловете, преди да ги изтриеш?

— Не. Директорът на архивите ме увери, че това не са единствените екземпляри.

— Да, но това беше вчера сутринта.

— Какво?!

— Изглежда, че сега ти притежаваш цялата ни електронна база данни и току-що си изтрил осемдесет от най-важните ни файлове.

Секция?

A/ Първа B/ Начин на живот C/ Бизнес D/ Спорт

Място?

СТРАНИЦА 1 КОЛОНА 1

Пълномощие?

GKL

Статията беше кратка, но интересна. Щяха да изникнат доста противоречия. Ефектът можеше да е зашеметяващ.

Служители от Американската телефонна и телеграфна компания, пожелали да останат анонимни, съобщиха днес, че дългосрочните планове включват преизчисляването на проект за допълнителна отстъпка. Без да признае, че през последните десет години компанията е надписвала сметките на клиентите си, бордът на директорите на корпорацията установил, че обемът на печалбите надхвърля възможното. На финансовите служители на фирмата било възложено да изчислят ефекта от въвеждането на 1% отстъпка. Тъй като точният период на надписване не може да се определи еднозначно, наши източници изчислиха, че това ще струва на компанията над един милиард долара. Разбира се, отстъпката няма да се върне на гражданите под формата на чекове. Тя ще се изразява в намаляване на сметката ежемесечно. В зависимост от анализа на паричния поток проектът може да се изпълни за няколко месеца при намаление от около седемдесет и пет долара на човек. Източниците ни бяха така добри да отбележат, че бивши клиенти на AT&T, които вече са прехвърлили обслужването си на „Ем Си Ай“ или „Спринт“, няма да бъдат включени в проекта.