Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

sys.info@compsys.globenet.com

О! На екрана се появява рисунка. Хубава малка пеперуда.

„Компсистемс“

Атланта, Джорджия

Вие сте на входа на мрежата Глоубнет, създадена и притежавана от „Компсистемс“.

□ Въвеждане на парола

□ Информация за системата

□ Откриване на абонамент

Използваме мишката, избираме Информация за системата и щракаме. Изображението се стопява, точките постепенно се събират и оформят думите. Не е лошо.

Глоубнет предлага на търговските предприятия и на индивидуалните потребители безопасност на цялата информация, която се придвижва в системата. Имаме сателитна връзка с британски, европейски, африкански и азиатски мрежи, които използват същите технологии. Глоубнет предлага световни комуникации и трансфер на информация и МОЖЕ ДА ЗАМЕСТИ ИНТЕРНЕТ.

Сигурността е гарантирана с кодиране на информацията още при самото й създаване, а не при прехвърлянето й. Тя може да се декодира само от приемника. Софтуерният пакет на „Компсистемс“, предлага няколко нива на сигурност: при създаването сигурност на системата (защитна стена) и при самия вход (вторична защитна стена).

Софтуерът на „Пелъс Гард“, създаден от „Компсистемс“, е лицензиран и се предлага на потребителите при първоначална такса 150$.

Таксите за учреждения и търговски организации са 10$ на месец при петнадесет часа употреба, и по 2$ за всеки час повече. За частни лица месечната такса е 7$ за първите петнадесет часа и по 1,5$ за всеки час след това.

При телефонни услуги за по-големите пазари, плюс още 800 номера за отдалечени пазари, таксите за достъп ще бъдат равни на цената на местната телефонна услуга. Повече информация може да се получи от „Компсистемс“ на телефон (404) 555–2266 и факс (404) 555–2267. Сметки могат да бъдат откривани веднага от главното меню. Нови сметки ще се откриват извън мрежата с обаждане по телефона или информация за кредитната карта. Когато сметката е открита и софтуерът е инсталиран, данните за кредитната карта могат абсолютно безопасно да се движат по мрежата.

□ Главно меню

□ Изход

Не звучи лошо. Тези момчета моментално ще лапнат пазара. Тогава да изравним точките. Към главното меню! Щрак! Въвеждане на парола. Щрак!

Моля, въведете паролата!

???

Свързваме първия и втория компютър за по-голяма мощност. Избираме устройство G и търсещата програма. Програмата е заредена, готова да намери какво се крие зад „???“ — поредица от букви или цифри. Тя проверява три комбинации всяка наносекунда. Понякога процедурата отнема пет-десет минути, друг път час или два. Няма закъде да се бърза. Времето е…

Съжалявам, приятелче! Програмите за дешифриране на кодове не вървят в Глоубнет.

Достъпът е отказан.

Думите останаха на екрана само три секунди, колкото да ги прочете, и изчезнаха.

Директорът на централното разузнаване беше изключително интересен човек с кариера в дипломацията и политиката. Той беше педантичен по отношение на облеклото си и абсолютен перфекционист. Ето защо недостатъците на другите често го разочароваха. А когато тези други бяха негови началници, той страдаше още повече, защото нямаше възможност да поправи грешките им.

Питър Мартин знаеше, че директорът има невероятен ум. Но за неговата професия това беше съвсем естествено и задължително изискване. Той непрекъснато пришпорваше армията асистенти и секретарки, които работеха за него във Вашингтон и Ленгли.

Двамата седяха край масата в огромния кабинет на директора. Мартин току-що го беше информирал за подробностите около срещата в Лондон.

— Да, добре. Какви са впечатленията ти, Питър?

— Жувармов е много нервен, но едва ли защото крие нещо.

Директорът вдигна добре оформените си вежди.

— Нима си подозирал руснаците?

— И още ги подозирам, до доказване на противното. Но генералът просто се притеснява да работи с нас. Вайзнер, представителят на Израел, е прекалено млад. И неопитен. Голоаз, е, знаете. Хенри Содъби прави всичко възможно, за да се хареса. Далеч не е толкова опасен, колкото са например шефовете му.

— А под повърхността?

— Две неща. Първо, те искрено са загрижени и уплашени след компютърните инциденти, въпреки че правят всичко възможно да го скрият. Предполагам, че натискът е страхотен.

— Белият дом е под обсада — каза директорът. — Всички институционни и корпоративни шефове чукат на вратите. И, разбира се, президентът чука на моята. Какво е второто?