Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

Лятото беше сухо и повечето от дивите животни вече се бяха преместили по-надолу в планината. Конрад с мъка приемаше фактите. Голяма част от Колорадо, от Форт Колинс на север до Колорадо Спрингс на юг, се заселваше с шеметна бързина. Новите поселища никнеха като гъби почти всяка седмица. Заедно с тях се появяваха и нови улици, шосета, магистрали. Броят на убитите по пътищата животни — бобри, лосове, диви овце — непрекъснато нарастваше. Гладните пуми все по-често стигаха чак до покрайнините на Денвър.

Конрад остана на верандата и в продължение на четиридесет минути неподвижно наблюдаваше сърните и падащия сняг. Нямаше закъде да бърза. Скоро сърните напуснаха поляната и изчезнаха в обраслата с дървета клисура. Четиридесет минути той си наложи да не мисли нито за агент Ръсел, нито за Ренегата.

Накрая събра хартиите от сандвичите, вдигна пластмасовата чашка и ги пъхна обратно в раницата. Отправи се към дома, като със задоволство тътреше краката си през тънкия слой сняг, покрил земята. Каньонът, по който вървеше пътеката, изглеждаше недокоснат от отровата на човешкия свят. Надяваше се това да си остане така.

Когато се прибра, хвърли шубата и ботушите и веднага се зае с почистването на хижата. След цял час неуморна работа с парцала, четката и прахосмукачката стаята светна. Той смени чаршафите, изпра мръсното бельо и кърпите в умивалника на кухнята и ги просна навън да се сушат. После прочете няколко страници, стопли си малко чили за вечеря и изгледа новините. Легна си рано.

И се събуди в четири часа сутринта.

Опита се да заспи отново, но не успя. Стана, навлече си дънките, тениска и пуловер с надпис в подкрепа на Аризонските диви котки. Обу си дебели вълнени чорапи и запали печката. Докато огънят се разгори, свари кафе, седна пред прозореца и се загледа в тъмнината. Снегът продължаваше да вали. Вече беше натрупал петнадесетина сантиметра. Чувстваше се отлично, после си спомни, че чаршафите и кърпите все още са навън. Нищо, все някога ще се изсушат.

Наля си кафе в голямата керамична чаша и започна да крачи нагоре-надолу пред печката. Стаята вече се затопляше.

Можеше да почете още малко. Оставаше му почти половината от последния роман на Стивън Кунц.

— О, по дяволите! — изпъшка той, мина през банята и влезе в стаичката с компютрите.

Третият беше включен, за да може да получава електронната си поща и други съобщения. Включи и останалите и се настани удобно на мекия си стол.

Остави чашата върху малката масичка и прегледа пощата си, докато компютрите загреят. Имаше шест съобщения за „чатлас“. Нито едно не беше кой знае колко спешно.

Около десетина минути се колеба дали да използва новия телефонен номер. Връзката щеше да му излезе доста солено, тъй като трябваше да мине през Ингълуд до „Портъл Ком“ в Купъртино, Калифорния. Телефонната линия, която използваше, можеше да бъде проследена до Ингълуд, но оттам следите се губеха. Все още никой не подозираше намесата на Международната телефонна и телеграфна компания на Джак Крейн в телефонните системи на страната.

Той набра номера и на екрана веднага светна въпросът:

Влизане в системата?

ренегат

Код за достъп?

откриване на сметка

Минават няколко секунди. Машината проверява досието и телефонния му номер.

Прието. Напишете кода за достъп.

46blip64

Това ще бъде вашият код за достъп в системата, освен ако не решите да го промените.

Добре дошли в „Портъл Ком“.

Получава достъп до Интернет. Няма да ходи далеч. Това беше първата му разходка под името Ренегат от четири години насам. Само ще провери бюлетините.

Добре дошли в „Блу Брадърс“.

Имате три възможности:

Да оставите съобщение.

Да прочетете адресирано съобщение.

Да разгледате.

Ще разгледа.

Използва клавиша със стрелка надолу, за да прочете съобщенията. Пълни глупости. Някои идиоти си мислеха, че са дар за жените, щом те не могат да ги виждат. Нищо от „луръс“. Сигурно тя използваше идентификатор, който не издава пола й, точно за да избегне посланията на тези идиоти. Повечето от жените, нови за мрежата, не бяха запознати с капана, който криеше адрес с името шарън или линда. Луръс беше друга работа. Само че беше изтрила всичките си съобщения. Сделката си е сделка. Имаше реклама на някаква нова мрежа. Глоубнет на „Компсистемс“ от Атланта. Гарантирана безопасност? Как не! Да проверим тогава.