Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

Днес сме се събрали тук, защото обществеността силно е разтревожена от инцидента миналата седмица. Хората от отряда за извънредни компютърни престъпления обаче могат да ви кажат, че подобни пробиви не са рядкост в Интернет. Много от жертвите от гиганти като „Локхийд-Мартин“ и „Ем Си Ай Комюникейшънс“ до обикновени граждани така и не разбират за проникването в системите им. Това се случва непрекъснато. С разрастването на мрежите компютърните престъпления също прогресивно се увеличават. Отрядът по принцип не обича да дава гласност на видовете и детайлите на криминалните пробиви.

Председателят вдигна ръка и го прекъсна:

— Тези пробиви са дело на така наречените компютърни гении, нали така?

— Не е задължително, господине. Необходима е само паролата. Ако хакерът успее да се добере само до една, тя ще му осигури достъп до системи, откъдето ще си копира още. Всяко нормално десетгодишно дете може да го направи.

Веласкес не беше женен и нямаше деца, но реши, че примерът е подходящ.

— Моят син вероятно вече го е правил — съгласи се конгресменът.

— Докато не създадем безопасна система, която задоволява нуждите на всички организации, ползващи услугите на Интернет, аз ще поддържам позицията на Агенцията за национална сигурност. Знам, че господин Вилапанда няма да е съгласен с мен. В тази ситуация ние сме изправени пред един вид компютърно изнудване. Първо, мрежата не се контролира по никакъв начин. Второ, това едва ли ще се случи скоро. Трето, всеобхватната система за сигурност е само сън. При това положение не мога да не поддържам мнението на агенцията.

Наистина решението идва доста късно и няма да спре напълно компютърните престъпления. И все пак Съединените щати могат да приемат предложението всички комуникационни уреди — от телефона до модема, — използвани от местни фирми и от такива, които провеждат търговска дейност на наша територия, да бъдат оборудвани със суперчипа или някаква негова версия. Така ще успеем поне да ограничим престъпленията. Достатъчна гаранция за защита на личността ще бъде изискването на съдебно решение за подслушване с чипа.

— Обяснете по-подробно! — помоли председателят.

— С одобрението на съда Агенцията за национална сигурност може да получи личните кодове, пазени от финансовото министерство и Министерството на правосъдието. С тяхна помощ можем да проследим компютъра, използван от хакера.

— Добре, докторе. Ако тази система беше въведена, сега престъпникът щеше ли да бъде заловен?

— Да, ако е на територията на Съединените щати. В противен случай зависи от комуникационната система, която е използвал. Може тя да не е оборудвана с чипа.

— Но все пак е някакво начало.

— Точно така.

Веласкес отговаряше на въпросите им в продължение на още двадесет минути. Накрая го освободиха. Той събра документите, които беше донесъл, натъпка ги в дипломатическото си куфарче и отстъпи мястото си на генерала. Човекът никак не изглеждаше доволен.

Когато излизаше от стаята, Вилапанда го потупа по ръката. Веласкес спря и се наведе.

— Можем пак да спрем тези глупости, Рик.

— Сигурно. Въпросът е дали искате?

— Положението не е розово, съгласен съм.

— Съвсем скоро, Джо, ти и аз ще трябва да намерим някакъв компромис.

— Членовете ни ще ме екзекутират. Ще остана без работа.

— Виждаш ли онези деветимата, седнали на гравираното бюро? Те също могат да останат без работа. Кой ще се натиска, повече да запази мястото си, как мислиш? Просто нямаш шанс.

Уестин прекара един приятен следобед. Беше си пуснал дебатите в американската Камара на представителите. Гледаше заседанието, което „Си-Спан“ 24 24 Телевизионен канал предимно за политика. — Б.пр. беше избрала да предава. От време на време проверяваше на монитора си и записите от обсъждането в Сената.

Джером беше защитник на демократичните средства за решаване на проблемите, но пръв щеше да се съгласи, че извънредните ситуации оправдават всякакви методи. Незабавният отговор на възникналата криза всъщност можеше да отнеме месеци. Натискът върху американските политици ги беше накарал както никога да се интересуват повече от намирането на изход от ситуацията, а не от набирането на актив пред телевизионните камери.

Джорджия влезе в кабинета му с две чаши ликьор.

— Наближава осем и половина — каза тя.

— Значи е време да започваме. Какво си донесла?