Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

Дик Маури, тазгодишният президент, каза:

— Аз мисля, че е много опасно, по дяволите!

Боб Флейк отговори:

— Не мислеше така, преди да говориш с жена си, а, Дик?

— Добре де! Това не ви влиза в работата.

— Колко пъти си бил във файловете на пътната полиция? — попита Флейк.

Маури смутено го погледна.

— Май не е само веднъж, а?

— Не съм променял нищо.

— Още ли няма нито едно нарушение в досието ти?

Маури не отговори.

— И сега някой просто е влязъл в твоите файлове, изтрил е цялата информация за спестяванията ти и ти няма да направиш нищо?!

Тази сутрин Маури се беше събудил рано. Всеки понеделник, преди да отиде на работа в завода за рециклиране на отпадъци в Солт Ривър, той включваше компютъра и отваряше счетоводната си програма. В понеделник въвеждаше всички чекове, написани през уикенда.

— Цели седем години си водя счетоводство. Нищичко не е останало! Цялата информация за данъците!

Едва ли сумата е била голяма, помисли си Флейк.

— Какво искаш да направим сега, Дик? — попита секретарката Мерилу.

— Трябва да свалим този нахалник от мрежата!

— Само ми кажи кой е и веднага ще напиша писмо до… кого?

— Полицията във Феникс едва ли ще го пипне — каза Флейк.

— Глупости! Това не е малка работа. Федералните ще го поемат — настоя Маури.

Флейк го посъветва:

— По-добре напиши писмо до своя конгресмен.

Съветът не беше лош, но Флейк и за секунда не повярва, че ще помогне.

име на файла?

DIR

201.1 персонал, администрация

201.2 персонал, професионалисти

201.3 персонал, досиета

201.4 персонал, договори

201.5 персонал, агенти (строго секретно)

201.6 персонал, агенти (поверително, код десет, само за четене)

ОТВОРИ 201.6

парола?

JUNKET79NAT4

име на файла?

МАРТИН, ПИТЪР

Ето го. След кратък преглед на информацията става ясно защо досието е погребано именно тук с най-висок гриф на секретност. Нима мястото на един обикновен оперативен заместник-директор не е при администрацията? Нека да го копираме на флопито в устройство A и да го сложим под друга графа — убиец.

Предния ден Конрад не се беше докоснал до компютъра. Подобно въздържание никак не му беше присъщо. Успя да смени повредения кабел към микровълновата антена на склона зад хижата, после се изкачи високо в планината. Прекара часове в безплодни опити да открие леговището на пумата, която живееше наоколо. Попадна само на няколко следи от лапите и видя дългите дири там, където беше влачила опашката си през топящия се сняг. В крайна сметка остана доволен, че не е намерил жилището й. Планинският цар имаше право на свой живот.

Нали Конрад беше избрал планината по същата причина.

И нищо на света не можеше да го накара да се забърка в тъпите социални проблеми на агент Ръсел.

Следобед пъхна няколко сандвича и термоса с кафе в малката си раница, измина половин миля по протежението на каньона и продължи нагоре към хижата на съседа си от Чикаго. От време на време предприемаше този поход. Не само за да не губи форма. Трябваше да се увери, че никой не е влизал в хижата.

Всичко си беше наред. Вратата и прозорците бяха непокътнати. Миещите мечки редовно обикаляха наоколо в търсене на нещо за ядене из боклуците. Няколко сойки и свраки прелитаха от дърво на дърво и разтревожено крещяха при вида му.

Хижата беше подобна на неговата. През прозорците се виждаше, че вътре още не е напълно завършена. Мъжът от Илинойс идваше за две-три седмици през лятото и уплътняваше времето си с ремонта.

Конрад седна на верандата и извади обяда си. Започна да вали. Снегът непрекъснато се засилваше. Тежките мокри снежинки бързо покриваха земята. Помисли си, че сигурно от такъв сняг стават най-хубавите снежни топки. Всъщност нямаше никаква представа. Като дете никога не беше участвал в редовните зимни битки на улицата. Приятелите му обикновено бяха на другия край на телефонната линия.

На поляната излязоха шест сърни. По-точно четири кошути с две малки. Пристъпваха бавно и пасяха малкото останала трева. Забелязаха го едва когато стигнаха на десетина метра от верандата. И шестте сякаш го видяха едновременно. Трепнаха уплашено, но не побягнаха. Конрад седеше абсолютно неподвижно. Държеше наполовина изядения си сандвич в ръка и не помръдваше. След малко те продължиха да пасат. Две от сърните усърдно скубеха листата на червения храст френско грозде.