Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

— Вайзнер говори с мен след срещата. Иска да пипне програмата за себе си.

Директорът не беше изненадан.

— Да, Питър. Мисля, че точно това става и в министерството на отбраната. Те продължават да се спотайват, но мисля, че това е една от причините, поради която не искат да работят с нас.

— Да, същото ми хрумна и в самолета вчера. Изправили сме се срещу някого, може би цяла организация с невероятен софтуер. И най-секретните кодове явно не представляват никакъв проблем.

— Невероятно наистина — съгласи се директорът.

— Предполагам, че и ние, и Агенцията за национална сигурност не бихме имали нищо против да го притежаваме.

— Без съмнение.

— Какво да правя тогава? — попита Мартин.

Директорът огледа лявото си копче за ръкавели, изтри полираната златна повърхност с палеца си и вдигна глава.

— Ако се вярва на думите на президента, нашата първа работа е да хванем кучия син. Това е задача номер едно. Няма да обръщаме внимание на администрацията.

— Ами ако случайно успеем да се докопаме до софтуера? Да кажем, преди Пентагона?

— Това е задача номер две.

Нат Грей пристигна по-рано в залата за конференции в „Хувър“ и прекара десетина минути в разговор с някои от членовете на комитета, преди да пристигне Ръсел. Хауърд Зоерн от федералната комуникационна комисия се пошегува, че оплакванията, които комисията е получила, били толкова много, че се наложило да отворят нова база данни. За нейното съществуване не били взети никакви мерки за сигурност с тайната надежда, че някак случайно ще бъдат изтрити. Брус Бауърс се оплака от постоянния натиск, който оказваха влиятелни бизнесмени и политици върху Министерството на търговията.

Ръсел също изглеждаше доста обезпокоена. Беше облякла поредния си костюм, този път с цвят на карамел. Нат се възхити от начина, по който подчертаваше тялото й. После си спомни за дънките и карираните ризи на Джорджия и реши, че небрежният й стил му харесва повече.

Когато Ръсел се появи, всички се придвижиха към масата и заеха местата си.

Заседанието започна с преглед на дневния ред. Питър Мартин отсъстваше.

Ръсел представи Грей:

— Ако още ле сте се срещали, Нат работи като консултант за Бюрото. Ние много ценим неговия опит. Както разбирам, Нат, твоята нова мрежа е била активирана вчера.

— Да. През последните няколко дни бях много зает.

Което си беше абсолютно вярно. След завръщането си от Атланта в Ню Йорк почти не беше спал. Но Глоубнет вече беше факт и парите започваха да се стичат, макар и не в количествата, които беше очаквал.

— Предполагам, че още не сте се сблъсквали с проблема, който засегна Интернет?

Грей огледа мъжете край масата и обясни:

— Трябва да знаете, че Глоубнет няма никаква връзка с Интернет. Нашата програма за сигурност е истинско произведение на изкуството. Не съм уведомен за възникването на такива проблеми, но съгласете се, че мрежата съществува едва от двадесет и четири часа.

Грей се въздържа от коментар за състоянието на продажбите. Ако някой искаше повече информация, трябваше да попита. В крайна сметка като консултант на Бюрото не можеше да си позволи да проявява лични търговски интереси.

— Има ли нещо друго? — попита тя.

— Преди два дни прекарах известно време с компютърните специалисти на „Чейс Манхатън“. — Той разказа за засичането на програмата за трансфер на фондове. — Накрая успяхме да открием нещо много интересно.

Вероятно знаете, че по-голямата част от вирусите се вкарват в системата като файл, който често се прикрепва към някоя програма или поддиректория, вече съществуваща в компютъра. Обикновено това са скрити файлове, тоест те не могат да се открият, когато потребителят преглежда съдържанието. В „Чейс“ не успяхме да открием никаква промяна в програмата за трансфер на файлове. Нямаше и скрити файлове. Така че от целия обем на дисковото пространство извадихме онази част, която използват оперативните системи, приложните програми и файловете с данни. Получи се разлика от почти двадесет мегабайта.

Рикардо Веласкес, експертът от Агенцията за национална сигурност, сви ъгълчетата на устата си. Вероятно това вече му беше известно.

— За система с размерите на „Чейс“ този обем е незначителен. Страхувам се обаче, че е от изключителна важност. Според нас — продължи Нат — към главната оперативна система като тумор е прикрепена скрита директория.