Ерих Ремарк - Черният обелиск (История на една закъсняла младост)

— Какво ще кажеш? — питам Георг. — Това не мирише ли на измяна?

— Имаше ли нещо, на което да се изменя? — на свой ред пита Георг.

— Не. Но в случая няма ли злоупотреба с доверие?

— Имаше ли доверие, за да се злоупотребява с него?

— Остави това, Сократе! — отвръщам аз. — Не виждаш ли, че тук са замесени дебелите лапи на Едуард?

— Виждам. Но кой ти изменя? Едуард или Герда?

— Герда! Кой друг? Мъжът никога не е виновен в тия неща.

— Жената също не е.

— Кой тогава?

— Ти. Кой друг?

— Добре — казвам аз. — Лесно ти е да говориш така. Тебе не те мамят. Ти сам мамиш.

Георг кима самодоволно.

— Любовта е въпрос на чувство — чете ми лекция той.

— Не на някакъв морал. А чувството не познава измяна.

То расте, изчезва или се променя… къде е тук измяната?

Това не е договор. Ти не проглуши ли ушите на Герда с твоето страдание по Ерна?

— Само в началото. Тя беше там, когато стана разправията в „Червената мелница“.

— Тогава не хленчи сега. Откажи се или действувай.

Една маса до нас се освобождава. Ние сядаме. Келнерът Фрайданк разтребва.

— Къде е господин Кноблох? — питам аз.

Фрайданк се оглежда.

— Не зная… той беше през цялото време на масата на тази дама.

— Просто, нали? — обръщам се към Георг. — Дотам стигнахме. Аз съм естествена жертва на инфлацията. Ето пак. Най-напред Ерна, сега Герда. Да не съм рогоносец по рождение? На тебе не ти се е случвало такова нещо.

— Бори се! — отвръща Георг. — Още нищо не е загубено. Иди отсреща при Герда!

— С какво да се боря? С надгробни камъни? Едуард й дава плешка от сърна и й посвещава стихове. При стиховете тя не познава разликата в качеството, но при яденето, за съжаление, я познава. А аз, магарето, сам съм си виновен. Аз я доведох тук и събудих апетита й. Точно така!

— Откажи се тогава — казва Георг. — Защо ще се бориш? За чувствата човек и без това не може да се бори.

— Не може ли? А защо преди една минута ме съвет ваше да се боря?

— Защото днес е вторник. Ето, Едуард иде… в празничния си редингот и с пъпка от роза в бутониерата на ревера. Свършено е с тебе.

Едуард се изненадва, като ни вижда. Той поглежда косо към Герда и след това ни поздравява със снизхождението на победител.

— Господин Кноблох — казва Георг. — Верността душа на честта ли е, както провъзгласи това нашият любим фелдмаршал, или не е?

— Зависи — отвръща предпазливо Едуард. — Днес имаме кьонигсбергски кюфтета със сос и картофи. Хубаво ядене.

— Бива ли войникът да напада другарите си в гръб? — продължава да пита Георг непреклонно. — Брат да напада брата? Поет — поета?

— Поетите непрекъснато се нападат. От това живеят.

— Те живеят от откритата борба; не от удари с кама в корема — пояснявам аз.

Едуард се е ухилил до уши.

— Победата е на победителя, драги ми Лудвиг, catch as catch can 30 30 Catch as catch can (анг.) — „хвани, както можеш“ — американска борба в свободен стил, различна от класическата. — Б. пр. . Хленча ли аз, когато идвате с купоните за ядене, които не струват вече пукната пара!

— Да — казвам аз, — и още как!

В този момент Едуард е избутан настрана.

— Деца, ето ви — казва сърдечно Герда. — Хайде да ядем заедно! Надявах се, че ще дойдете.

— Ти седиш в отделението за сервиране на вино — отвръщам аз язвително. — Ние пием бира.

— И аз обичам да пия бира. Ще седна при вас.

— Позволяваш ли, Едуард? — питам аз.

— Какво има да позволява тук Едуард? — пита Герда.

— Той се радва, когато се храня с негови приятели. На ли, Едуард?

Тази змия го нарича вече с малкото му име. Едуард заеква.

— Разбира се, нямам нищо против, то се знае, драго ми Той е мила картинка — изчервен, разярен и злобно усмихнат.

— С много хубава розова пъпка си закичен — казвам а. — Да не си тръгнал на сгледа за женитба? Или просто си обожател-на природата?

— Едуард има много изтънчено чувство за красота — отвръща Герда.

— Има — потвърждавам аз. — Ти обикновения обед ли ще? Сурови кьонигсбергски кюфтета с някакъв си безвкусен немски сос?

Герда се смее.

— Едуард, покажи, че си кавалер! Позволи ми да по-аня твоите двама приятели на обед! Те непрекъснато твърдят, че си бил ужасно стиснат. Нека да им покажем противното. Ние имаме…

— Кьонигсбергски кюфтета — прекъсва я Едуард. — 1обре, да ги поканим на кюфтета. Аз ще се погрижа да [м се услади.

— Плешка от сърна — казва Герда.

Едуард прилича на повредена парна машина.

— Тези не са ми никакви приятели — обяснява той.