Стивън Ериксън - Сакатият бог

— Лош избор беше този маршрут — измърмори Брис. — Моите извинения, Атри-Цеда.

Двама войници пресякоха пътя им, облечени в тежки, плувнали в кръв касапски престилки. Лицата им бяха отпуснати и безизразни, от ръцете им капеше мръсотия.

— Армиите се къпят в кръв — каза Араникт. — Това е истината, нали, командире?

— Боя се, че всички се къпем в нея — отвърна той. — Градовете ни позволяват да се крием от тази мрачна истина, но тя си остава истина.

— Питам се какво ли щеше да е, ако всички ядяхме само зеленчуци?

— Щяхме да разорем цялата земя и дивите животни нямаше да има къде да живеят.

— Значи трябва да гледаме на тези домашни твари като на жертви в името на дивото.

— Бихме могли, ако помага.

— Не съм сигурна.

— И аз.

— Мисля, че съм твърде мека за всичко това — заключи тя. — Имам предвид сантиментална. Човек сигурно би могъл да се скрие от самото клане, но ако има поне малко въображение, няма никакво скриване, нали?

Приближиха се до широко кръстовище. Срещу тях по южния път към същото място прииждаше внушителен отряд конници.

— Виж ти — каза Брис. — Това не са ли кралските знамена на Болкандо?

— Изглежда, кралицата е поела задължения с ескорта далече извън границите на кралството си.

— Да, крайно любопитно. Да ги изчакаме ли?

— Защо не?

Спряха на кръстовището.

Щом свитата на кралицата се приближи, Брис се намръщи.

— Това са редовни от Евъртайн според мен. Нито един офицер.

До Абрастал яздеха трима баргастки воини, а от дясната й страна имаше две жени от хундрилите, едната бременна в седмия или осмия месец. Отляво на нея яздеха двама чужденци с брони — перишите? Араникт ахна.

— Това трябва да е Смъртен меч Кругава. Все едно е слязла от гоблен в тронна зала.

Брис изсумтя.

— Разбирам какво имаш предвид. Виждал съм няколко корави жени през живота си, но тази… е наистина внушителна.

— Не бих могла дори да вдигна меча й.

Кралицата махна с ръка и цялата свита спря. Абрастал каза нещо на един от войниците и изведнъж всички слязоха от конете, свалиха дисагите им и се пръснаха из малазанския лагер.

— Какво правят? — попита Араникт.

Брис поклати глава.

— И аз се чудя.

— Носят… пиене според мен.

Брис Бедикт изсумтя и смуши коня си напред. Араникт го последва.

— Командир Брис Бедикт — рече кралица Абрастал, щом спряха пред нея, — най-после се срещаме. Кажете ми, вашият брат знае ли къде сте?

— А вашият съпруг, ваше величество?

Зъбите й блеснаха.

— Едва ли. Но не е ли по-добре това, вместо да се срещаме с гняв?

— Съгласен съм, ваше величество.

— Е, като изключим този тъп гилк до мен и вас, това, изглежда, ще е женско събиране. Треперите ли в ботушите си, принце?

— И да треперя, достатъчно мъж съм да не го призная, ваше величество. Ще бъдете ли така добра да ни представите?

Абрастал свали тежките си метални ръкавици и посочи надясно.

— От хундрилите: Ханават, съпругата на Боен водач Гал, а с нея е Шелемаса, телохранител и една от Атаката.

Брис сведе глава пред двете жени.

— Ханават. Бяхме свидетели на Атаката. — Погледът му пробяга за миг към Шелемаса и се върна на Ханават. — Моля, ако благоволите, уведомете своя съпруг, че бях засрамен от неговия кураж и от храбростта на Изгорените сълзи. Примерът на хундрилите ме подтикна към действие. Бих искал да научи, че всичко, което ледериите след това успяха да постигнат, за да облекчат Ловците на кости, е положено в смирена благодарност в нозете на Бойния водач.

Широкото месесто лице на Ханават остана безизразно.

— Изключително щедри думи, принце. Ще бъдат предадени на моя съпруг.

Отговорът й увисна за миг в прашния въздух, а след това кралица Абрастал посочи перишите.

— Смъртен меч Кругава и Щит-наковалня Танакалаян, от Сивите мечове.

Брис отново сведе глава.

— Смъртен меч. Щит-наковалня.

— Вие застанахте на мястото ни преди шест дни — заговори Кругава, все едно се караше. — Сега това е рана, отворена в душите на моите братя и сестри. Скърбим за жертвата, която понесохте на наше място. Това не е ваша война в края на краищата, но все пак устояхте твърдо. Бихте се с чест. Появи ли се възможност, сър, ние на свой ред ще застанем на ваше място. В това Сивите шлемове на Периш се заклеват.

Брис Бедикт се смути.

Араникт се покашля и рече:

— Унизихте принца, Смъртен меч. Не е ли време да се представим на адюнктата?

След което подръпна юздите и обърна коня си към центъра на лагера.