Стивън Ериксън - Сакатият бог

„Разочароваш ги. Винаги действа.“

Бързия Бен ги чу и изсумтя наум.

„Калам, никога няма да се научиш, нали? Или може би просто не можеш да се сдържиш?“

Покривът на пещерата изведнъж засия нажежен до бяло и Хеборик се обърна рязко към Сакатия бог.

— Сега! Отвори очи — не можеш да си тук долу, когато дойде тя. Никой не може!

Сакатия бог се обърна. Усети, че двамата Древни богове са си отишли.

„Сбогом, Маел на моретата и К’рул, Създателю на лабиринти.“

— Отвори си очите!

И той ги отвори и в същия миг усети как Хеборик го хвана за ръката.

Корик беше излазил от пукнатината и сега бе впил очи в Сакатия бог няма и на пет крачки от него. Вътре в него имаше копнеж, непоносима и свирепа нужда. Нужда, която искаше да го погълне. Която искаше да унищожи света, онзи, в който живееше, онзи, който бе само най-тънка кожа между това, което се таеше вътре и което бе отвън.

Нямаше отговор на този копнеж. Никакъв освен очевидния — онзи, в който не смееше да се взре. Направеше ли го, щеше да се изправи пред собствената си история — не пред носталгична гордост обаче, а като пред безброй рани, които не носеше само той. И щеше да види всички белези — тези, които бе понесъл сам, и тези, които бе оставил на другите около него.

Корик гледаше Сакатия бог така, сякаш той можеше по някакъв начин да спаси душата му.

А Падналия отвори очи… и се взря право в неговите.

Нефритени огньове лумнаха на вихрен стълб около бога, завъртяха се все по-бързо, засияха все по-ярко и въздухът зави.

Погледите им се бяха впили един в друг през смарагдовите пламъци.

И Корик видя нещо — там, пробудено… обещание .

Усети как душата му се пресегна напред — близо, все по-близо… пресегна се да докосне.

Сакатия бог му се усмихна — с такава любов, с такова разбиране…

Сянката, която се извиси зад него, не беше на място — нямаше място за нея сред този бушуващ огън. И все пак Корик видя как се надигна и придоби форма. Видя как две ръце се вдигнаха, видя мътносивия блясък на двете остриета.

Предупредителният крясък раздра гърлото му и Корик се хвърли напред…

А ножовете на Котильон забиха надолу.

И потънаха в гърба на Сакатия бог.

Огряното от неземна светлина лице се вцепени все едно усмивката изобщо не беше я имало, главата се отметна и тялото се изви в предсмъртна агония.

Някой се блъсна в Корик и го повали на земята. Той се задържа отчаяно и зави.

Зеленият огън се нажежи и се изстреля на спирала към небето — толкова бързо, че изчезна за няколко мига.

Корик се взря след него, протегнал нагоре ръка.

Чу гласа на Фидлър, непоносимо близо до себе си:

— Беше единственият начин, Корик. Така е най-добре. Нищо не можеш да…

Корик захлипа, избута го от себе си и се сви на кълбо като дете, заживяло в свят на неспазени обещания.

Хедж издърпа Фидлър встрани от хлипащия войник, а той го погледна безпомощно.

— Ще се съвземе, Фид. Щом се поуспокои и го проумее, ще се оправи.

Бързия Бен и Калам застанаха до двамата сапьори. Фидлър впи поглед в магьосника.

— Истинско ли беше, Бързак? Това, което видях — дали не…

Магьосникът махна с ръка да го последват към ръба на площадката. Посочи една самотна фигура далече долу, не повече от силует, с гръб към тях.

— Държиш ли да го попиташ, Фид?

„Да го попитам? След всичко, което направихме… как да разбирам това? Да го попитам? А ако ми отговори?“

— Не — отвърна той.

— Слушай, ти беше там — трябваше да е така.

„Да! Трябваше — не направихме всичко това заради нищо!“

Фидлър погледна тримата си другари и прошепна:

— Ама и ние сме едни… Изобщо не мислех, че…

— Прати ги долу, Фид — каза Хедж. — Войниците ти — заповядай им да смъкнат ранените от тази шибана гробница.

— Какво?

Бързия Бен и Калам гледаха Хедж подозрително.

Той се навъси.

— Фид, ще ги пратиш долу, нали? Това е само за нас — не разбираш ли? Това, което предстои — само за нас.

Фидлър се обърна и видя войниците си. И усетил скръбта, стиснала сърцето му, запремества с усилие поглед от едно лице към друго. Заизрича имената им в ума си. „Тар. Корик. Ботъл. Смайлс. Троутслитър. Детсмел. Уидършинс. Хелиан. Ърб. Лимп. Кръмп. Синтър. Кисуеър. Мейби. Флашуит. Мейфлай. Класп. Неп Фъроу. Релико. Вастли Бланк. Мейсан Джилани.“

— Къде е Нефариас Бред? — попита намръщено.

Сержант Тар кривна глава.

— Капитане?

— Къде е той, проклети да сте?

— Никакъв Нефариас Бред няма, сър. Измислихме си го — в похода към Ю’Гатан. Дадоха ни клисав хляб един ден. И някой го наречи „нефериъс“ 4 4 Nefarious bread — нечестив хляб. — Б.пр. . Помислихме, че е смешно — като нещо, което щеше да измисли Брейвън Тут. — Сви рамене.