Стивън Ериксън - Сакатият бог

— Не повече от сто, смятам, брат Гроб.

— Е. — Той се усмихна. — Две хиляди срещу сто. Ще ми простите ли двамата за леката увереност предвид това съотношение?

— След като сме сигурни — отвърна брат Възвишеност, — че няма някакъв проход или други подобни особености на терена, където да бъдат изтласкани атакуващите, не мога да не споделя увереността ти, брате Гроб. В най-добрия случай врагът ще защитава някой хълм — може би една от древните могили на Елан — и така ще може да бъде атакуван от всички страни. И, разбира се, дори леките и средни сили да се провалят, отрядите на тежката пехота ще се присъединят към вас и с това ще подсилят следващите атаки. Предвид всичко това вярвам, че успешно решихме проблема с по-малката вражеска сила. — Възвишеност се обърна към Свобода. — Само сто, казваш? Може би са дезертьори?

— Възможно е — съгласи се тя. — Но все пак инстинктите ми подсказват друго.

— Със страст?

Тя го погледна.

— Да, брат Възвишеност, със страст.

— Тогава, ако позволите — рече Възвишеност, — може би трябва да обсъдим друг повод за загриженост. Третата сила, която толкова упорито се противопостави на усилията ни да я съкрушим или дори задържим, сега се придвижва с ясното намерение да се включи в битката — въпреки че, както казваш, сестро, ще дойдат твърде късно. Съображенията ми са следните: би било прекалено да си представим, че тук не е имало никакво координиране. Първо, завладяна е най-силната крепост в Естобанси, с което е застрашен нашият север, и, по-важното, нашият основен източник на храна, след като провинцията на долината е най-плодородната. Ние реагираме, като изпращаме армии срещу тях, само за да бъдат съкрушени. Сега, според това, което успяваме да доловим от сестра Благоговение и брат Усърдие, при Шпила два отделни елемента са влезли в бой с нас от юг. И ние, разбира се, сега тръгваме, за да блокираме нахлуване от запад. Доколкото знаем, чужда флотилия в момента влиза в залива Коланси. — Изгледа мълчаливо израженията им и бавно кимна. — Това е било добре планирано, не сте ли съгласни? Първоначалната му цел, да раздроби активните ни армии, вече е постигната. Във всеки отделен случай ние сме принудени да реагираме, вместо да държим инициативата.

— Вещо върховно командване значи — каза сестра Свобода.

Но брат Възвишеност поклати глава.

— Всъщност в това се долавя голяма стратегия и също както твоите инстинкти говорят със страст за проблема с по-малката сила, сестра Свобода, така и моите инстинкти крещят, че това нашествие — тази стратегия и всеки един отделен тактически ход — е всъщност продукт на една-единствена индивидуална воля. — Кимна към брат Гроб. — Приемам преценката ти за хората като цяло. Но не е ли вярно също така че, в редки случаи, от множеството на посредствеността, каквато е човечеството, се издига личност с изключителна визия, съчетана с волята за постигане на тази визия, която личност излъчва внушително присъствие. Личност, която оформя хода на историята.

— Харизматични тирани имаш предвид — изсумтя брат Гроб. — Всъщност те наистина се появяват от време на време, горят ярко и гибелно и също така бързо биват отхвърляни. Такива индивиди сред хората са неизбежно самопокварени и при все че може да оформят историята, това оформяне най-често е породено от страстта на въпросния тиран към унищожение. Брат Възвишеност, възможно е да сме изправени пред такава личност, която стои зад всичко това. Но важно ли е в крайна сметка? И не гарантира ли тъкмо тази необуздана амбиция края на глупака? Бих вметнал, с немалка доза насмешка, че ние сега представляваме доказателството за тази фатална самонадеяност от страна на въпросния тиран. — Обърна се към сестра Свобода. — Не потвърди ли ти, че северната заплаха е твърде далечна? Това грандиозно осъществяване на координирани нашествия всъщност се провали.

— Възможно е да е както твърдиш — отстъпи брат Възвишеност. — Но ако очите ни ни лъжат? Ако това, което виждаме, всъщност се окаже точно каквото противникът ни иска да видим?

— Тук си твърде великодушен в преценката си за врага — увери го сестра Свобода. — Това е провал в разчета на времето, може би ускорен от факта, че засякохме заплахата от запад почти в мига, в който излязоха от Стъклената пустиня, и вече сме в идеална позиция да ги ударим без забавяне.

— Приемам мъдростта в думите ти, сестро.

— Няма да те укоря, братко, за това, че се вслушваш в инстинктите си. Въпреки че, както знаем, ако бъдат оставени необуздани, инстинктите имат навика да подбуждат паника — след като са извън контрола на интелекта, преди всичко, то пътят им към страха е най-кратък.