Стивън Ериксън - Сакатият бог

Целият залив вече се бе превърнал в твърд лед, повърхността — безумен пейзаж от назъбени кристални върхове, цепнатини и равни ивици мръсен сняг. Мъгли изригваха от него и се надигаха на кипящи облаци.

Ледът започна да се надига все по-високо, да се накланя, да се протяга нагоре. Дигата и вълноломите на залива точно под нея изведнъж бяха заличени, разкъсани и натрошени… и докато ледът се местеше към подножието на Шпила, сестра Благоговение усети как камъкът потрепери под нозете й.

„Не може да бъде!“

„Омтоуз Феллак… кой Джагът дръзва да стори това? Не! Тях ги няма! Унищожени са… нито един Джагът не е останал, особено с такава мощ — щяхме да сме открили заплахата, щяхме да сме я премахнали!“

Шпилът под нея се разклати и сестра Благоговение се отдръпна от ръба, с разтуптени сърца и изтръпнали нозе. Залитна по платформата, върна се на предишната си позиция и погледна към бойното поле.

Войниците Ве’Гат връхлитаха нагоре по насипа.

„Вдигни се! Колансийци — благословени мои деца — вдигнете се и ги срещнете!“

Стиснала юмруци, запокити човешките същества срещу К’Чаин Че’Малле.

От гърба на своя Ве’Гат Геслер видя как предните редици се изсипаха в траншеята… а от по-високите укрепления стотици колансийци се стичаха надолу да подкрепят другарите си.

Видя как Сторми размаха брадвата си, с нанизан на шипа на острието рогат шлем. Лицето му бе почервеняло като брадата, разкривено от безумен гняв. Неговият Ве’Гат стоеше на върха на насипа и оръжията му сечаха по връхлитащите колансийци.

„Този глупак ще се убие! Само за да ми направи напук!“

Заповяда на своя Ве’Гат да тръгне напред и сред вихрещите се в ума му миризми заговори на своите К’Чаин Че’Малле:

— Завземи тази траншея! Натисни! Всички — натисни напред!

Вдясно от него Т’лан Имасс си пробиваха със сеч път през защитниците и завземаха редутите. Щом влезеха в ръкопашен бой, битката се превръщаше в клане. Видя Онос Т’уулан — вражеските оръжия отскачаха от него — как гази напред, размахал кремъчния меч. Сякаш газеше през мъгла от кръв.

„Кучите синове ни го показват. Разбира се, всички ние сме плът и кръв, а те — не. Нищо не е по-дразнещо от нечестно предимство на бойното поле. Поне са на наша страна — богове, защо изобщо се оплаквам?“

— Натисни!

Настъпът на Ве’Гат се забави в траншеята. Самото множество бронирани тела спираше огромните воини влечуги — оръжията им посичаха пътеки през колансийците, но прииждаха още и още врагове. Щом се изкачи на насипа, Геслер видя, че следващата полоса е изоставена — всички сили там се изсипваха надолу, за да ударят по К’Чаин Че’Малле. Но отвъд нея останалата пехота оставаше на позиции. Видя високите редути за кос обстрел и заредените и чакащи в готовност катапулти.

„Това ще продължи цял ден.“

„Още по-лошо. Може дори да загубим.“

Т’лан Имасс бяха завзели траншеята в центъра и сега се мъчеха да уширят пробива. Залп тежки стрели удари в редиците им.

— Ловци К’елл — Саг’Чурок, — трябвате ни в центъра — трябва да унищожим катапултите! Т’лан Имасс могат да разширят пробива. Спусни се зад тях — задните редове на Ве’Гат в центъра — и настъпи в пробива!

Стрела се плъзна покрай лявото му рамо. Геслер изруга и сръга своя Ве’Гат надолу в траншеята при Сторми.

Касапницата бе ужасяваща — гмеж от напиращи тела и сечащи и забиващи оръжия. Траншеята вече бе наполовина запълнена с трупове, окървавени ръце, крака и торсове се хлъзгаха под тежестта на влечугото.

Отряд колансийци държеше върха на рампата точно срещу Геслер, с готови за бой брадви с остри шипове — нападаха Ве’Гат ниско, сечаха в краката и коремите. „Малазанците го правеха така. Не можеше ли тези колансийци да са по-глупави?“

Изрева и подкара Ве’Гат напред.

„Избиваме и избиваме, а те не отстъпват. Дестраянт, тези войници са омагьосани. Чистокръвната Форкрул Ассаил командва душите им.“

Калит кимна. Виждаше го сама — никоя армия не можеше да издържи на такава непрекъсната сеч. Знаеше, че вече хиляди колансийци са паднали. Битката за първите траншеи бе погълнала почти половината ден, слънцето вече грееше сред Нефритените странници, а К’Чаин Че’Малле и Т’лан Имасс едва бяха успели да съкрушат последните защитници на третата полоса.

„Едва до средата на защитата.“

Матроната Гунт Мач до нея заговори със смесица от миризми:

„Воините Ве’Гат започват да се изтощават, дестраянт. Хиляда паднаха вече и няма да се вдигнат отново. А сега Гу’Рул ме уведомява, че насам идват още колансийци — по високия път откъм сушата на запад.“