Стивън Ериксън - Сакатият бог

Въжена стълба се хлъзна надолу по стръмната страна на рампата. Тя я хвана и започна да се изкачва.

Прешъс Тимбъл плахо се доближи до Фейнт. Бяха останали на билото и гледаха как редиците на ледериите се спускат в марш към долината. Далече вдясно легионът Евъртайн и помощните им сили правеха същото. „Целият този поход заради това. Това и само това. Никога няма да разбера войниците.“

— Фейнт?

— Какво има, Прешъс? Ще ми кажеш, че можеш да използваш всичката тази сила, за да всечеш портал към дома? — Обърна се към пребледнялата си приятелка. — Добре де, знам, че не можеш.

— Какво усещаш?

Фейнт сви рамене.

— Кожата ми настръхва, а не съм маг.

— Именно! Представа нямаш какво е усещането! Дори Емби Боул е възел от нерви, макар вече да не иска да говори с мен. Мисля, че е станал неуравновесен.

— Той никога не е бил уравновесен — отсече Фейнт. — Та какво искаш от мен?

— Това момче…

— Кое момче?

— Онова, дето гигантският гущер почти го е обвил в люспите си — за кого мислиш, че говоря?

Фейнт разкърши гръб и потръпна от болка.

— Добре. Та какво то? Признавам, че е хубавичък, но…

— Мислиш, че всичката тази магия, от която ни прилошава, идва от Ассаил? Грешиш.

— Какво? — Фейнт я зяпна. — Той ли?

— Прилошава ни само защото не знае какво да прави с нея.

— Е, той е малазанец, нали?

— Не мисля, е изобщо някакъв.

— Какво трябва да означава пък това?

Но вещицата бе зареяла поглед в празното.

— Може ли една идея да намери плът? Кост? Има ли лице — възможно ли е изобщо това? Могат ли хора да съградят спасител, с шепи глина и сухи пръчки? Ако нуждата им от глас е тъй ужасна, така… настойчива — може ли един народ да съгради собствения си бог, Фейнт? Кажи ми — чувала ли си изобщо някога за такова нещо? Помислял ли си е изобщо някой за това?

Фейнт я дръпна и я обърна към себе си.

— Какво, в името на Гуглата, ми говориш? Какво виждаш в онова момче?

— Не знам!

Фейнт се обърна и огледа множеството бойци… къде беше той все пак? Онова странно момче? Но прахта се вдигаше на стени, огъваше се като пелени под колебливия вятър, плъзнал по долината. Погледна към командната позиция на принца, но видя само конни вестоносци, сигналисти и свитата на Брис. Очите й се присвиха към Атри-Цеда Араникт.

— Прешъс… ела с мен.

Тръгна натам.

Призракът на Суитист Сафърънс изведнъж закрачи до нея.

„Трябва да слушаш вещицата, мила.“

Фейнт погледна с яд призрачната фигура, а след това хвърли поглед през рамо и видя, че Прешъс стъпва като пияна на десетина крачки назад.

— Суитист — прошепна Фейнт, — как мога да я слушам? Тя говори глупости.

„Просто казвам, че идеите й са интригуващи. Може и да е хванала вярната диря — съмнявам се, че момчето дори си има пъп. Погледнала ли си? Може би е достатъчно голям за едно търкаляне в тревата, малко урок от госпожа Фейнт… какво мислиш? Може ли да гледам? Просто за да видя дали си има, разбира се.“

— Богове на бездната — изсъска Фейнт. — Дори не мога да го видя тоя изтърсак. Освен това, в случай че не си забелязала, цялата тази долина скоро ще изригне в кървава баня — а ти искаш да му гъделичкам проклетите топки?

„Остави всичко това с пъпа. Беше просто хрумване. Сигурна съм, че си има. Всички си имат. Прешъс е в паника, това е. Когато Форкрул Ассаил развихрят Акраст Корвалайн, когато съживят онзи убийствен глас, е, кой ще се бори срещу това? Онази Атри-Цеда там и самата Прешъс, и толкова. Чудно ли е, че дрънка глупости?“

— Млъкни, Суитист.

Фейнт вече почти бе стигнала до Атри-Цеда — жената стоеше на ръба на склона към долината и дърпаше от пръчката ръждивец все едно, че бе побрала кръвта на безсмъртието и вечната младост. А доколкото Фейнт знаеше, можеше и да е.

— Атри-Цеда.

Араникт се обърна и почти мигновено очите й пробягаха покрай Фейнт и се впиха в Прешъс Тимбъл.

— Поздрави, вещице. Бъди така добра да вдигнеш кръг около нас — бих помолила да добавиш дарбите си към моите усилия в предстоящата защита. — Дръпна силно от пръчката. — В противен случай ще паднем много бързо.

Прешъс Тимбъл изскимтя жално.

Лицето на Араникт помръкна.

— Кураж, дете. Къде е приятелчето ти? Ще ни трябва тук — той притежава естествена невъзприемчивост към магически атаки.

Фейнт облиза пресъхнали устни и се покашля.

— Атри-Цеда, думите ви не вдъхват увереност за изхода от това сражение.

Араникт запали нова пръчка и махна разсеяно с ръка. Издуха облак дим и рече: