Стивън Ериксън - Сакатият бог

— Ще се справим с тази заплаха, когато дойде — заяви Брис Бедикт. — В момента бих приел с охота предложения за сражението. Кралице Абрастал, вашите съображения?

Жената от Болкандо се намръщи. Развърза шлема си и го смъкна. Главата й беше обръсната.

— Мисля, че трябва да пренебрегнем перишите — да си стоят в дупките си или… — Хвърли поглед към Кругава. — Или да обърнат знамената си, ако Смъртният меч възвърне властта си. Тъй или иначе, оставяме центъра на мира.

Брис кимаше.

— Мислех почти същото. Нямам желание да лея перишка кръв, а всъщност командирът Ассаил ни е направил услуга, като ги е изолирал така. Следователно трябва да подсилим десния си фланг — в мига, в който видим, че врагът се разцепва, за да се престрои и тръгне в бърз марш към Шпила, трябва да се противопоставим на този ход с колкото може повече сила. Съответно, бих искал Теблор да оформят центъра на това прихващане.

— За другото ще трябва само шепа, да задържим траншеите — промърмори Спакс.

— Така че влизаме в бой само с шепа — отвърна Брис — и разгръщаме ред след ред колкото може по-бързо.

— Би трябвало да свърши работа — каза Абрастал. — Без да се засягате, принце, но ще поставя легиона Евъртайн вдясно от центъра.

— Не се засягам, ваше величество. Преценката ви, че легионът ви е нашият елит, е основателна. Щом започне това разгръщане на резервите, врагът може да упражни натиск от вашата страна, за да пробие и да спре придвижването ни на изток.

— Аз бих направила същото — отвърна Абрастал. — Ще сме готови за това.

— Много добре. — Брис ги огледа. — Е, това е, нали? Така да бъде. Желая на всички ви успех в задачите.

— Принце — каза Кругава. — Бих искала да продължа с вас до билото.

Брис кимна.

Щом групата се разпръсна, Гръб остави своя Ве’Гат да тръгне след звяра на Кругава. Погледна нагоре към небето. Нефритените странници грееха точно над него, върхът на всеки нокът ярък като самото слънце. Небето бе твърде претъпкано и изведнъж той осъзна, че ще стане още по-претъпкано, преди да свърши този ден.

— Какво е това, мамка му?

— Внимавай — скастри го Сторми. — Езикът ти оскърбява дестраянта ни.

Геслер изръмжа, издърпа краката си от люспестите стремена и се изправи на гърба на Ве’Гат.

— Проклета от Гуглата армия, добре, но не виждам никакъв лагер и изглеждат… странно.

— Богове на бездната, Гес, сядай долу, преди да паднеш и да си счупиш мършавия врат. — Сторми се обърна към Калит. — Задръж ги всички, момиче, освен Саг’Чурок — ще вземем Ловеца К’елл с нас да проверим какво е това.

Тя кимна.

Внушителната армия К’Чаин Че’Малле спря и Геслер махна с ръка и поведе напред Сторми и Саг’Чурок в нещо, което можеше да мине за лек тръс.

Загадъчната армия стоеше неподвижно на обрасъл с дървета хълм в края на изоставено село. Примижал, Геслер загледа за обичайния блясък на броня и оръжия, но нямаше нищо такова.

— Може би изобщо не са армия — измърмори той, щом Сторми спря до него. — Може да са бежанци.

— Очите ти са зле, Гес.

— Какво искаш да кажеш?

— Старче, сляп си като задника на Качулатия. Това са Т’лан Имасс!

— Че кой ги е канил дъртите кучи синове? — Изгледа ядосано Сторми. — Ти ли, о, Владелецо на Шибани кремъчни мечове?

— Нищо не знам за тях, Геслер, заклевам се!

— Добре. Играем си значи приятелски на корабчета и виж сега! Никога не можеш просто да стоиш настрана от работата на други хора, Сторми. Душа, забита в небето — о! Я да го оправя аз това!

— Това не са те, Геслер. Не може да са те. Освен това онзи дълг се изплати. Още в град Малаз — ти беше там! Върнах го онзи меч!

Встрани от тях Саг’Чурок изведнъж изтрещя с огромните си мечове и двамата се обърнаха към него.

— Мисля, че току-що ни каза да млъкнем, Сторми — изсумтя Геслер.

Приближаваха се към хълма и сивото безмълвно множество немрящи воини. „Този хълм… това е гробище. Е, къде другаде биха могли да са?“

Един воин закрачи надолу по склона, повлякъл каменния си меч, както дете би влачило дълъг клон.

— Иска да говори с нас — каза Геслер.

— По-добре, отколкото да се вдигне изпод краката ни и да ни накълца на парчета.

— М-да, много по-добре. Какво мислиш, Сторми? Намерихме си неочаквани съюзници?

— Направо ми е жал за Ассаил, ако е така.

— Днес не е ден за жалост. Саг’Чурок! Няма да направиш нещо глупаво като да го нападнеш, нали?

Забавиха до ходом на трийсет крачки от самотния Т’лан Имасс. На петнайсет Ловецът К’елл спря и заби върховете на мечовете си в земята. Геслер и Сторми продължиха и спряха на пет крачки от немрящия воин.