Стивън Ериксън - Сакатият бог

К’Чаин Че’Малле спряха и Гръб видя, че Брис Бедикт е вперил поглед в Кругава.

— Изключително желана гледка сте, Смъртен меч.

— Къде са разположени моите периши? — изхриптя гласът на Кругава.

Кралица Абрастал отвърна:

— В центъра, най-близката отбранителна линия и малко по-назад. Смъртен меч, позицията им е неудържима — не са им осигурени никакви пътища за отстъпление. С малко натиск можем да ги атакуваме от три страни.

— Замисълът е сами да се натресем в шиповете на този юмрук — изсумтя Кругава. — А ако всичките ми братя и сестри умрат, това изобщо не интересува Форкрул Ассаил.

— Повече или по-малко се досетихме за това — каза Спакс. Бойният главатар на гилките беше в пълната си броня от морски костенурки, лицето му боядисано в бяло, очите — обкръжени от тъмночервена охра.

Смъртният меч се смълча за миг, погледът й ги обходи един по един, а след това се плъзна към огромната жена, застанала зад тях.

— Нови съюзници сте намерили, принце. Тоблакай?

— Богове на бездната! — въздъхна Брис. — Никога не бях виждал толкова срамежлива жена. Тя е Теблор и командва триста от своята раса. Казва се Гилимада.

— Къде ще ги поставите?

Тонът на Кругава бе още по-суров, отколкото допреди миг.

Гръб видя, че всички се поколебаха, и това го обърка. „Какво не е наред?“

Араникт запали нова пръчка от старата си и каза:

— Смъртен меч, от другата страна на долината има над четирийсет хиляди колансийци.

— Над четирийсет хиляди?!

— Изправени сме пред сериозно предизвикателство — заяви Брис Бедикт. — Трябва да се постараем да ангажираме цялата тази сила колкото може по-дълго.

Кралица Араникт се намеси:

— Щом Чистият, който командва тук, научи за същинския щурм — онзи срещу Шпила, — ще се опита да изтегли колкото може повече от войските си. По наша преценка бързият преход до провлака е три камбани време — с други думи, могат да стигнат до онази битка навреме, Смъртен меч, и да ударят Геслер във фланг. Засега не сме в състояние да измислим как да предотвратим това.

— Аз ще обърна перишите — заяви Кругава. — Ще ги изтегля от позицията им и ще ги поставя да преградят пътя на изток. Трябва само да забавим врага, не да го спрем.

— Ако успеете да си възвърнете командването на Сивите шлемове — попита Брис, — ще приемете ли компанията на Теблор?

Присвитите очи на Кругава се присвиха още повече към високата жена и тя заяви достатъчно високо, за да чуят всички:

— Да се сражаваме редом с Теблор е ненадмината чест.

Гръб погледна Гилимада да види ефекта от думите й, но не видя нищо. Никаква реакция.

— Смъртен меч — каза кралица Абрастал, — убедена ли сте, че можете да си върнете командването на Сивите шлемове? И преди да отговорите — моментът все пак не е подходящ за нереалистично перчене.

Кругава се вцепени.

— Допускате ли, че не разбирам сериозността на момента, ваше величество? Ще бъда откровена. Не знам дали ще успея. Но ще отдам живота си в усилието — можете ли да поискате повече от мен?

Абрастал поклати глава.

— Трябва обаче да излезем срещу врага по такъв начин, че да се справим и с двете възможности — каза Брис.

Зад тях прогърмя глас:

— Те говорят лошо!

Гилимада изведнъж се озова между тях, очите й бяха на нивото на мъжете и жените на конете.

Погледът й се впи в принца и тя свъси вежди свирепо.

— Рибешките лица. Използват думи, които раняват. Ако тази битка тръгне зле, рибешкото лице ще говори и ще ни накара да коленичим. Ще ни накара да убием своя гняв. Вие… вие трябва да сте упорити! Трябва да кажете „не“ и да поклатите главите си за „не“! Трябва да видите рибешкото лице в главата си и после трябва да го бутнете на земята, и после трябва да клекнете отгоре и да се изсерете върху това рибешко лице! Казах!

Последва неловко мълчание, а след това Гръб видя, че Араникт гледа право към него.

Усети странен трепет по гръбнака си и промълви:

— Не знам.

Очите на всички се впиха в него и той усети, че се свива в странната си полуброня.

— Гръб, чухме какво си постигнал в битката между фракциите на К’Чаин — каза Араникт. — Командирът на Теблор говори за силата на Акраст Корвалайн — тази магия на гласа — и не знаем дали ще се озовем днес срещу тази сила. Нито знаем как да й се противопоставим, ако стане това.

— Серете! — изрева Гилимада. — Казах!

Гръб поклати глава.

— В битката на Луните… беше Синн. Повечето. Тя просто ме използва. Все едно, че бях нож в лявата й ръка. Не знам какво мога да направя.